България продължава свободното си падане в годишния индекс на медийната свобода на международната организация "Репортери без граници". Страната ни се е сринала с още 7 места и през 2015 г. е на 113-то място сред 180 страни. През 2006-а, година преди влизането си в Европейския съюз, България бе 35-а сред 161 страни. През 2009-а е на 68-о място, през 2013-а достигна 100-а позиция, а през 2014-а бе 106-а след спад с 6 места.

По медийна свобода страната ни вече трайно заема последно място сред държавите от ЕС. Тя е изпреварена от почти всички европейски страни с изключение на Македония (118-о място), Русия (148-о), Турция (151-во) и Беларус (157-о). За сравнение Румъния е 49-а, Сърбия - 59-а, Хърватия - 63-та, Босна и Херцеговина - 68-а, Молдова 76-а, Албания - 82-ра, Гърция - 89-а, Черна гора - 106-а, Украйна - 107-а. Далеч преди България в класацията на неправителствената организация са Самоа, Тонга, Буркина Фасо, Мавритания, Ботсвана, Нигер, Хаити, Папуа и Нова Гвинея, Мадагаскар, Салвадор, Монголия, Сенегал, Танзания, Сиера Леоне, Киргизстан.

В България политици и заинтересовани групи контролират повечето от медиите, се посочва в доклада. Кристиан Мир, който завежда германската секция на "Репортери без граници" в Берлин, заявява, че в Югоизточна Европа, и в частност в България, медиите са икономически зависими и концентрирани. "Един от факторите, които отразяваме в нашата класация, е независимостта на медиите. В този смисъл икономическата зависимост, разбира се, играе важна роля. България влоши позицията си със седем места, защото е една от страните, където тази тенденция е най-силна. Там на практика олигарсите контролират повечето медии. В България освен това се увеличават и случаите на насилие срещу журналисти. Това са двата фактора, предопределили лошото класиране на страната", обяснява Мир пред "Дойче веле".

Той посочва още, че, на първо място, в страната ни трябва да има истинска прозрачност за собствеността на медиите. Сега съществува привидно медийно разнообразие, но няма действителна прозрачност за собствеността, казва германският експерт. На второ място, насилието срещу журналисти е недопустимо в страна - членка на ЕС, макар че го има и в други страни от ЕС. Трябва да се създаде климат, в който такова насилие да е неприемливо и да се осъжда най-остро, добавя той.

-------ОЦЕНКА

Индексът на свободата на печата в 180 държави се публикува от неправителствената организация от 2002 г. Той обобщава оценките в серия от показатели като независимост на медиите, автоцензура, законови рамки, прозрачност и прочее. След анализ на отговорите се работи по точковата система - нула точки е най-добрата ситуация, 100 точки - най-лошата. Към качествените показатели се добавя и количествената категория "Посегателства и съдебни процеси срещу журналисти".