От думите на Борисов се разбра, че ще се коригират текстове, "които провокират недоволство на хората". А това реално е почти всичко вече одобрено в пленарната зала - българите зад граница да гласуват само в дипломатическите ни мисии и да няма район "Чужбина"; бюлетината, чрез която гласоподавателят не дава предпочитание, да се брои за действителна; забраната избори и референдум да се провеждат заедно, както и забрана на местни коалиции; задължително гласуване; вдигане прага на преференциите. Всичко това означа ГЕРБ да се откаже от собствени предложения и позиции, които яростно е защитавала. Така например идеята бюлетината "не предпочитам никого" да се смята за действителна е лично на шефа на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ. Задължителният вот бе приет с гласовете на партията. Забраната за местни коалиции и прагът на преференциите от 7% са също предложения на ГЕРБ, а разделянето на референдумите от избори по идея на БСП бе прието с гласовете на ГЕРБ.
Още по-парадоксално е, че през цялото време Борисов обявяваше, че е срещу въпросните промени, но партията му се подчинявала на коалиционната дисциплина. Изявите на премиера от вчера носеха елемент от познат сценарий - Борисов се явява пред хората, оправя кашата, забъркана от депутатите, и се прави, че няма общо с надробеното. Успоредно с това той контраатакува коалиционните партньори. "На мен ми омръзна, ако това не станело, АБВ щели да напуснат. Ако това не станело, реформаторите напускат, ако другото не станело, патриотите напускат. А в същото време, когато ГЕРБ направи нещо, трябва да ходи да търси подкрепа от други партии, извън правителството. И аз утре (днес) ще им кажа, че не виждам докога ще мога да понеса за всяко нещо, което те предлагат и ние подкрепим, след това да остава само ГЕРБ да се обяснява", заяви той. На прицела на премиера попадна най-вече ПФ, чиято отговорност били спорните промени. Затова Борисов държи националистите да разяснят пред всички позициите си и партньорите да понесат отговорност за измененията. Самият Борисов бил против задължителен вот, смятал, че секциите в чужбина трябва да се ограничат в посолства и консулства едва след въвеждането на електронен вот, но ГЕРБ подкрепила фронта заради "стабилността на коалицията". Това обаче не е точно така, защото махането на район "Чужбина" и съсредоточаването на изборни секции само в дипломатическите мисии стана след среща на Бойко Борисов и Валери Симеонов в парламента. Заместникът му в партията Цветан Цветанов пък преживя необясним катарзис и от яростен противник на е-вота обяви, че той ще бъде въведен по-рано като компенсация за затрудненията на българите в чужбина. Въпреки всичко премиерът е категоричен, че "ако това беше правителство на ГЕРБ, въобще нямаше да бъдат приети тези промени".
По-рано през деня съпредседателят на ПФ и лидер на НФСБ Валери Симеонов се опита да защити идеите си. "Гласуването в чужбина е в полза на ДПС, а задача на партията ни е да извадим ДПС от властта. Няма друга държава, която да открива секции за избори извън посолствата и консулствата. Освен това разкриването им струва доста средства на държавата. На последните избори в Турция бяха открити около 140 секции, гласуването ставаше за 20-30 секунди. Пак ли искаме нашата родина да бъде манипулирана от турската държава? Бъдете патриоти!", призова той от ефира на Нова телевизия. Според Симеонов е добре да се разкриват повече секции в дипломатическите представителства, за да няма опашки при интерес на избирателите.
-----------------ОТПОР
"Начинът, по който се приемат измененията в Изборния кодекс, показва, че липсва цялостен подход за решаване на изборните проблеми и че тяснопартийните сметки доминират над обществените интереси. Работи се на парче, приемат се нелогични и взаимно изключващи се правила, всяка новоприета разпоредба е резултат от "консенсус" на променящи се коалиции и групи по интереси", обяви вчера неправителствената организация "Прозрачност без граници". Тя разкритикува почти всички приети вече промени, а някои нарече противоконституционни. Подобни позиции имат и доста други граждански сдружения. В ход е петиция "Искам да гласувам", в която хиляди хора настояват за президентско вето на закона. За протест пред парламента тази вечер призова и "Протестна мрежа".
Партийните субсидии няма да се пипат
ГЕРБ няма да позволи съкращаване на партийните субсидии - това даде да се разбере премиерът Бойко Борисов, според когото подобна мярка е "популизъм". "Безспорно е, че като говориш, че ще се вдигнат пенсиите, ще се вдигнат заплатите, ще се махнат партийните субсидии, ще се намали броят на депутатите, това звучи добре. Всички биха го приели. Но всъщност, като махнеш партийната субсидия, партиите стават подвластни на бизнеса. И бизнесът ще е този, който ще определя политиките", аргументира се Борисов. В момента само субсидията на ГЕРБ е близо 12 млн. лв. на година. Съкращаването на държавната издръжка на партиите и на броя на депутатите са сред въпросите на предстоящия национален референдум, иницииран от "Шоуто на Слави". За орязване на парите настоя и гражданският сектор предвид приетото задължително гласуване, с което средствата на големите политически играчи рязко ще скочат.
Преди парламентарния вот през 2014 г. Борисов, който дотогава бе в опозиция, обеща, че ако вземе властта, ще ореже финансирането на партиите. В края на 2015 г. обаче, когато се гласуваше държавният бюджет, субсидията остана в досегашния й размер - 11 лв. на глас. През май м.г. Патриотичният фронт предложиха тя да се сведе до 6 лв. на глас плюс годишен таван от 3 млн. лв. независимо от получените гласове. През март т.г. от АБВ също настояха за рязко намаляване на субсидията. А този април от Реформаторския блок предложиха скала, при която 11-те лв. на глас ще получават само взелите до 150 хил. гласа на избори. За всеки 100 хил. гласа отгоре субсидията ще намалява с по 1 лв., като за получени гласове над 1 150 000 няма да се взимат никакви пари.
Преди парламентарния вот през 2014 г. Борисов, който дотогава бе в опозиция, обеща, че ако вземе властта, ще ореже финансирането на партиите. В края на 2015 г. обаче, когато се гласуваше държавният бюджет, субсидията остана в досегашния й размер - 11 лв. на глас. През май м.г. Патриотичният фронт предложиха тя да се сведе до 6 лв. на глас плюс годишен таван от 3 млн. лв. независимо от получените гласове. През март т.г. от АБВ също настояха за рязко намаляване на субсидията. А този април от Реформаторския блок предложиха скала, при която 11-те лв. на глас ще получават само взелите до 150 хил. гласа на избори. За всеки 100 хил. гласа отгоре субсидията ще намалява с по 1 лв., като за получени гласове над 1 150 000 няма да се взимат никакви пари.