|
| Пиеро Меогроси |
Архитект Меогроси е участвал във възстановяването на арената на Колизеума, в реставрацията на обекти в района на Палатинския хълм и Апиа Антика, както и на Палацо дей Сете в Орвието. Работил е в археологическите инспекторати на Венеция и Рим, бил е и консултант по възстановяването на околната среда на храмовия комплекс в Луксор. Оказа се, че и един от храмовете в София е предизвикал неговия интерес.
------
- Професор Меогроси, по време на вашата лекция споменахте, че ви е впечатлила ротондата "Св. Георги" в София - с какво точно?
- Много ми стана интересен светецът, който убива змея с копието, не случайно е там този повелител на границите! Виждам го и като митична фигура, свързана с други цивилизации, с други легенди - като тази за Минотавъра на остров Крит например. Към осмоъгълния план на храма може да се погледне и като към лабиринт, а оттам нататък са важни отправните точки.
- Мога да си представя проблемите пред един директор на концертна зала примерно, но не и вашите като директор на Колизеума. Кои бяха най-големите ви главоболия на този пост?
- Преди всичко бюрокрацията.
- А аз мислех, че ще кажете многото туристи, трудни за контролиране...
- О, добре е да има туристи, те никога не са твърде много! Специално в Колизеума влизат по около 30 милиона посетители на година. Независимо дали вали дъжд, или припича слънце, щом са в Рим, всички чакат на опашката... Не, за мен големият проблем беше свързан с трудните разговори по финансирането. Разбирате, че те няма как да са лесни, когато минимумът за поддръжката е 400 000 евро годишно. А когато италианското правителство съобщи, че ще бъдат отпуснати целево 25 млн. евро, целият свят започна да говори за някакви грандиозни планове по реставрация на Колизеума, но всъщност просто трябваше да бъдат свършени някои неотложни работи по фасадата и арената.
- Четох, че миналата година е била направена "платформа на зверовете" като реплика по истинската, съществувала някога за извеждане на животните на арената, вярно ли е? Може би ще има нови атракции? Питам и защото тук "атракция" вече се превръща в мръсна дума, когато се свързва с културно-исторически паметници.
- Да, вярно е. Но да се търсят начини за привличане на публика е съвсем естествено. Спомням си как американският президент Барак Обама дойде да види Колизеума. Беше страшно въодушевен, амфитеатърът му се видя като огромно игрище за бейзбол. И това е нормално, защото в масовия случай туристите не са специалисти, те са подготвени за гледката от филми като "Гладиатор" с Ръсел Кроу. Влизайки вътре, посетителите си представят сцените с него, правят си селфита и си тръгват. Разбира се, в масовите представи Колизеумът и преди това е бил загадъчно и вълнуващо място. Спомням си един много неприятен период, когато беше излязла мода младежите да прехвърлят загражденията нощем, да се катерят по трибуните и да хвърлят камъни на арената, а с неколцина работници после оглеждахме за щети и ги събирахме. Но постепенно мерките по охраната бяха затегнати, особено след като едно момиче плати с живота си нощното катерене.
- Българският футболист Благой Георгиев беше задържан от карабинери миналата година, защото го хванаха да дълбае инициалите си при посещение на Колизеума - не знаел, че е незаконно, видял и други надраскани имена. Намаляват ли този тип туристи и какво може да се направи, за да изчезнат съвсем?
- Забранено е да се драска по културно-исторически паметници, но въпреки всичко някои хора не могат да се удържат. В Колизеума имаме подписа и на холивудската звезда Грегъри Пек, но все пак през 40-те и 50-те години на миналия век това беше традиция, тогава всички го правеха. Сега полагаме усилия да създадем нова култура на поведение, която изключва графитите на подобни места. Контролът, охраната са важни стъпки в тази посока, но само те не са достатъчни. Необходимо е да се промени схващането за Колизеума като за "култово място" в попкултурния смисъл - това е цялостен комплекс, трябва да се работи по осъзнаването на неговото историческо значение.
- Как мислите, вредят ли филми като "Гладиатор" в този смисъл?
- Холивуд прави комерсиални, а не културни проекти, и създава доста еднопластова, макар и очарователна представа за античния свят. Да, филмите насочват вниманието към историята по начин, по който книгите не успяват. Но тези "археологически екшъни" представят Стария свят като съвкупност от битки, а античните хора - като супергерои от комикс. Така е и с филмите за викингите, там фактите са верни, но подборът е притеснителен - само редуването на битки изкривява представите. И все пак има нюанси, дори в Холивуд! Ако в "Гладиатор" на Ридли Скот посланието е "кръв за кръв", то в "Спартак" на Кубрик има и друго освен сблъсък на тела. Единият сякаш затваря света в арената, а другият се стреми да разшири социалната картина.
Аз разбирам, че днес не може да се говори на широката публика за сакралните символи в гладиаторските игри - то е като да искаш от футболните запалянковци да навлизат във високи материи. Но ми се иска поне министрите на културата да спрат да мислят за паметника като за отделен обект, който в най-добрия случай се реставрира, консервира и после някой започва да къса билетчета...
- А не е ли важно и как се реставрира? Видяхте ли вече античния комплекс "Сердика" на Ларгото?
- Видях какво е открито при спасителните разкопки по време на строежа на метрото и как е експонирано. Всичко изглежда доста... как да кажа... футуристично. Това е много технологична възстановка, но като архитект нямам нищо против по принцип. Ще добавя само, че винаги е добре да се търси баланс. Най-хубавото е, че гледката на античните зидове смекчава впечатлението от ужасната съветската архитектура наоколо. Пък и заради прозрачния купол небето се проектира върху земята, те са свързани и този ефект ме очарова.
- Споменахте за неразбирането, което срещате при общуването с министри. Може би политиците са тези, които се променят най-малко през различните епохи. Грижат се да има "хляб и зрелища" за народа и толкова...
- Политиката, уви, е една и съща от праисторически времена. Тя е нечестна и алчна. Но хората и технологиите се променят. И докато през античността е било възможно властта да бъде притежание на четирима-петима души, то днес знанието не го позволява. Ние го притежаваме, само още не сме се научили да го използваме. Политиката ще се промени, когато се простим с обществото на пасивните консуматори и преминем към свят, населен с личности, които могат да взимат решения и да поемат отговорност. Иначе човекът ще си остане примитивно същество.