Житейският опит няма цена, а и защо му е: не можеш да го купиш, не можеш да го продадеш. Банални заблуди ни се усмихват насреща съвсем като нови. Грешките ни възбуждат, притеглят ни магнетично - сякаш за първи път ще грешим. Това не е проклятие, не е съдба, това е животът... в България...

За кой ли път се надявахме, че след Страстната седмица, след Възкресението ще се събудим с превързани рани и утихнали души, ще потекат дни на сговор и помирение и с обновена воля ще подхванем човешкото си дело. Надежда като тая не може да бъде съкрушена веднъж завинаги. Попарвана и подигравана, тя всяка пролет ни прелъстява - безвредно. И после ни отхвърля, тази надежда. Връща ни в действителността. А действителността е същата, каквато я оставихме: ръмжене, истерия и пушилки. Отдаваме й се отново, като че ли с известно облекчение. За предпочитане е пред тишината. Защото тишината ни застрашава... с размисъл. Размишлението е, което е мъчително и опасно. Когато е истинско и честно, размишлението е безмилостно. Може би врявата и суматохата наоколо са именно за това - да се предотврати някак размишлението. Миналия петък ви цитирах редове от един починал поет: "За толкова много сражения, атентати, катастрофи, пожари пишеше в днешния вестник, че той се запали от само себе си." Добре. Но ако го няма този апокалипсис, ако човек бъде оставен да помисли - тогава ще се самозапали човекът... Затова ярмомелката за ужаси и скандали няма да спре...

Пак опряха до Динко и до другия, Перата. "Онези от границата." Не са ги забравили и ще ги разнасят до последно. Това, че е за отвличане на вниманието, е ясно. Трябва да се изцеди събитието, да се нагорещява читателят на празен ход, да му се разпилее огънят - и така да стане самият читател... безопасен. "Онези от границата" са между нещата, за които не следва да се замисляме. Не е за предпочитане да имаме мнение за тях. Не мнение за това трябва ли да дебнат и да пресрещат мигранти около браздата. Не мнение за това трябва ли да изненадват, задържат и унижават пришълците. Не мнение за това законно ли е да се изземват правомощия на "оторизирани" органи и служби. Нито дори мнение честно ли е да се бъркат в бизнеса на същите тези "оторизирани", който те въртят с имигрантите. Не, моето и вашето мнение им е бял кахър. Както и мнението на вестниците, телевизиите и агенциите в чужбина. По-неприятен ще им бъде въпросът "Защо"? Ако имаше кой да го зададе...

Откъде се тези момци взеха и кой ги тези момци такива - като филмови герои! - изгради и качи на сцената? От какво се подкваси чак такава гъста младата им кръв, откъде този адреналин, този хъс и ярост? Откъде е идеята почти сладострастно да снимат своите акции и горделиво да ги разпространяват? Дали не е от същия наш живот, обучението за който отдавна не се води чрез познание, чрез правила и елементарно житейско упътване? А главно чрез пример, какъвто си избереш.

Да, Примерът... например...

Примерът на "оторизираните" органи, връхлетели в горнооряховска болница да арестуват, оковат и опозорят нищо неподозиращите лекари, да ги оклеветят публично в парламента, да ги поболеят и извадят от собствения им живот. Да разбият кариерата им, да смажат семействата им, да омърсят името на съсловието.

Примерът, когато в друга болница задържат вече не лекар, а пациент, но как го задържат: повалят го на колене и над главата му прокурор го обявява за "абсолютен престъпник"! Перверзната лента на този арест се въртя по телевизорите в българските домове като учебен филм за подрастващи. А подрастващите често са схватливи.

Примерът от Варна, когато тежковъоръжени и също тъй "оторизирани" юначаги нахлуват в дома на избран бизнесмен от опозицията, размахват автомати и плашат децата му с крясъци, заплахи и със самия си облик на терористи.

Или примерът от ареста на басейна "Спартак", когато "качулките" неколкократно събарят обекта си на пода, за да заснемат необходимите им дубли за зловещата си филмова продукция. Рекламна, впрочем, чиста реклама, защото след тези екранни подвизи на полицаи, прокурори и министри до ден днешен никой от тези арестанти не бе осъден.*

Разликата с онзи клип от Странджа е само в "свинските опашки" и в любителското качество на заснетия филм. Но, изглежда, дяволът наистина е в подробностите. Остава загадка защо никой не протестираше, не одумваше и не клеймеше насилието над хора, унижението и опозоряването на граждани - колкото предполагаемо виновни, толкова и по закон невинни до доказване на противното. Никой не възропта, никой не изплака. Нито гласовитите площадни надничари, нито хелзинкските надзиратели на българския живот. Имаше гласове наистина, но това се третираше като банална опозиционна заядливост.

И ето ги сега Динко и Перата, издигнали се от обикновени зрители до действащи лица. Ето ги и учениците от Стара Загора, малтретирали учителката си и също снимали с увлечение гаврата. Те са най-ниското ниво в градацията - няма "свински опашки", нито белезници. Но бъдещето е пред тях.

В някаква зоологическа градина пишело "Внимание! Животните ви гледат!". Но това е в чужбина...



___________________

*След "акцията" във Фонда за лечение на деца в чужбина човек се чуди дали доброволците от Странджа учат занаята от властта, или и тя вече прихваща от тях.