Книгата с двата чифта обувки се търси - "Мъжът, момчето" на Тони Парсънс (изд. "Бард"). Да се търси изобщо книга у нас точно в момента е вече достатъчно основание да видим за какво става дума. За любовен роман. Особеностите са две. Героят е мъж и авторът е от новите английски разказвачи, които се опитват да направят нещо по-малко лигаво в жанра, назоваван с безграничното и удобно "трилър".

Героят на Парсънс е 30-годишен, на същата възраст са и героите на Лиза Джуъл в "Нищо и никакви трийсет години" (изд. "Вектор"). Пак любовно и пак нов английски автор - също на една ръка от литературата. В първия си роман тя а-ха да ни каже нещо, но тук не си товари толкова зор - още един талант в редиците на комерсиалната белетристика.

Дядовците на тези нови писатели Джон Брейн и Алън Силитоу даваха половинчати отговори. Днес обаче липсват и четвъртинки, отговорите не се носят и във въздуха. Младите англичани не съчиняват приказки, животът диша в разказите им. Мъжете и жените в тях по правило са средна ръка хора, сменили няколко работни места и още толкова интимни партньори, поочукани болезнено. Типични 30-годишни - не отписва ли вече книжната индустрия интернет-поколението? Характерната американска героизация е заменена със самоиронията, с която примерно нашумелият Ник Хорнби направи име. Да се надсмееш над личния си фалстарт в живота е остроумно, но само толкова.

Кулминацията в романа на Джуъл е когато героинята се изправя срещу изпотрошените вещи в апартамента си. Едва тогава й просветва и всичко застава на мястото си. Сигналният вещизъм доминира в отношенията, социалните несгоди са природни дадености, красотата побеждава накрая, спете спокойно, деца.

Дъвките са страшно важно нещо: късчето ароматна гума, кръстословиците, клиповете, Джей Лено, Всяка неделя, Слави Трифонов... Да секнат изведнъж - светът отива на кино в следващата половин минута. Но нали буквите са измислени и с друга цел... А ударното феминизиране на българското книгоиздаване още не е изрекло цялата си дума. Приятно четене.