"Никой не се замисля и при това днес, в нашето общество, че Словото е в окаяно състояние", пише Жак Елюл в "Унизеното слово" (изд. "Гал-ико"). Малко познатият у нас френски социолог, който въведе понятието "социологическа пропаганда" - манипулирането на съзнанието чрез образа на живота, чрез символиката и реалния свят на социалното обкръжение, в тази зряла творба обобщава доста от идеите си.

"Езикът е инструмент за потисничество и отчуждаване, използван от господстващата класа, за да държи в подчинение потиснатите класи... Те наложиха своя език на бедните, невинни души, които започнаха да говорят като своите господари и така се превърнаха в покорно и блеещо стадо. Това, което написах, е смешно? Но то не е преувеличено..."

Елюл, който минава за крупен представител и на съвременния християнски хуманизъм, вижда словото унизено, смачкано и изтикано в страстния си политико-религиозен трактат. Не е смешен, ако се замислим.