Само дребните корупционни престъпления биват разкривани и наказвани, като броят на делата за подкуп остава малък. Наказват се предимно дребни рушвети, взети от катаджии. Това е записано в изключително самокритичния годишен доклад за дейността на прокуратурата през 2015 г. Подобни откровения от страна на държавното обвинение не е имало от началото на мандата на Сотир Цацаров, когато беше направен анализ на завареното положение.

Разследващите не могат да се справят с корупцията по високите етажи, тъй като в масовия случай висши чиновници се прикриват зад комисии или други колективни органи, които в крайна сметка взимат решение, обслужващо определен интерес. В самокритичен тон прокуратурата обяснява, че подкупите по пътя далеч не са най-големият проблем на държавата. Едновременно с това е намерено и оправдание за слабите резултати срещу корупцията по високите етажи. "Получаването на самопризнания от лица, разполагащи с влияние и значителни финансови средства, както и ползващи активна адвокатска защита, е практически невъзможно. Свидетелите по корупционните дела обичайно са лица в служебна или друга зависимост от разследваните и не желаят да дават показания. Изискваните документи обикновено се съхраняват в учреждения, ръководени от заинтересувани от изхода на делото лица. Поради това често се отказва или забавя предоставянето им на разследващия орган", пише в доклада.

Наред с трудностите при разследването от прокуратурата отчитат и друга тревожна тенденция за корупционните дела - увеличава се броят на оправданите. Над 1/4 получават оправдателни присъди, като този дял нараства чувствително спрямо 2014 г., когато оправданите са били 15,5%. Тенденцията обаче е почти същата като през 2013 г. - оправдания в 25,8% от случаите, а през м.г. - при 25,3% от делата. Крайната равносметка показва, че през 2015 г. от общо 312 предадени на съд 79 са оправдани. Най-много неуспешни разследвания има Софийската градска прокуратура - 32.

Още по-зле е ситуацията при делата за организираната престъпност. Там оправдателните присъди са отчели рязък скок спрямо предишните две години и вече са 21.1% при 3.6 за 2014 г. и 4.2% година по-рано. Същевременно този тип дела намаляват, но пък се увеличава броят на върнатите от съда обвинителни актове, което добавя още една черна краска към качеството на разследването. Спецпрокуратурата, която отговаря за борбата с организираните престъпни групи, е получила обратно от съда 43 обвинителни акта заради грешки и непълноти, което е 40% от дейността й за цялата година. "Оправданите са се увеличили три пъти - 15, при 5 за 2014 г.", пише в доклада. Тази лоша тенденция е обяснена с широко прокламираната реформа на правителството, която уж трябваше да подобри ситуацията в сектор "Сигурност" - връщането на ГДБОП в МВР от ДАНС, където антимафиотите бяха пратени от кабинета "Орешарски".

"Процесът на структуриране и кадровото укрепване на ГДБОП през 2015 г. са предизвикали и сериозни проблеми при осъществяване на оперативната работа и основната й дейност по разкриване и противодействие на организираната престъпност. Поради това в Специализираната прокуратура не са постъпвали достатъчно на брой материали, като само малка част от получените са били годни за образуване на наказателни производства. Част от тях обаче са били свързани с дребни случаи на квартално разпространение на наркотични вещества, лихварство, компютърни престъпления и др. и не са се отнасяли за тежки форми на организирана престъпност. За дълъг период от време не са докладвани разработки за такива дейности, като трафик на хора, корупция, трафик на наркотици. Не са изпращани материали от цели региони на страната (напр. Варненска и Бургаска област). Едва в края на годината в спецпрокуратурата са започнали да постъпват повече материали и с по-добро качество", пише в доклада.

Общото качество на разследването е лошо. Прокуратурата за пореден път дава негативна оценка за работата на разследващите полицаи и настояват задължително да се въведе изискване да имат юридическо образование.



БЕЗ НАКАЗАНИЕ

Десетки хиляди престъпления за поредна година остават без наказание, става ясно от доклада. През 2014 г. заради изтекла давност бяха прекратени над 40 хил. дела, а през м.г. броят им е намалял с 13%, което значи, че на практика нови близо 30 хил. остават без наказание.