Българските общини масово се провалят при управлението на парите си, а голяма част от средствата се оказват на практика прахосани. Местните власти не успяват да управляват бюджета, обществените поръчки и имуществото си. В много случаи това се дължи на липса на достатъчно добри специалисти. Изобилстват и случаите, които говорят за корупция, безстопанственост и други престъпления.

Това са основните изводи от доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ) за успехите и провалите на общините, разпространен вчера. Той обхваща периода от 2011 до 2014 г. и обобщава данните от одитите на Сметната палата. В изследването са проверени 83 общини, около 1/4 от всички 265 общини. 68%, над 2/3 от разходите на местните власти, са оценени като провал. Това означава, че парите са пропилени, изхарчени са неправомерно или в нарушение на българското законодателство. Общият размер на бюджетите на проверените общини е бил 5.764 млрд. лв., а размерът на оценените като провал средства е 3.5 млрд. лв. Като успех за общините са отчетени едва 5% от разходите, а останалите 27% попадат в графата "некласифицирани". Резултатите от 21 проверки, или 1/4, са дадени на прокуратурата заради данни за престъпления.

Като "провал" ИПИ класифицира разходите и програмите, които не изпълняват заложените цели. Освен това в тази графа попадат и необоснованите харчове, неикономичното използване на средства, лошото управление на имуществото, съществените нарушения при обществени поръчки.

Сред по-големите общини, проверките за които са оценени като провал, са пловдивската Родопи, Враца, Сливен, Своге, Ловеч, Асеновград, Ямбол, Търговище, Силистра, Плевен, Велико Търново, Шумен... През различните години на прокурор са пратени одитите на Ботевград, Генерал Тошево, Велики Преслав, Видин, Дупница, Кюстендил, Варна, Каварна, Силистра, Чепеларе и др.

Местните власти се провалят във всички дейности, с които са натоварени. Най-чести и най-сериозни са нарушенията, свързани с обществените поръчки, разпределянето на общинския бюджет и разпореждането с общинските имоти. Според доклада на ИПИ високите нива на корупция при обществените поръчки са най-вече в началните етапи на процедурата по възлагане. При 35% от всички обществени поръчки има извършени нарушения. Одитните доклади показват още умишлени злоупотреби, случаи на неефективност и неправилно разпределяне на средствата по проекти и програми.

Като се изключат умишлените нарушения, слабата работа на общинските администрации се обяснява и с липса на капацитет и финанси, недостатъчни стимули или пък недобро планиране. Често местната администрация не може да направи реална преценка на приходите и разходите си, което налага да се актуализира бюджетът, да се пренасочват средства от едно перо към друго и да се правят преразходи. Нерядко целеви средства отиват за текуща издръжка. Общинските такси не отговарят на разходите, направени за съответната услуга, харчат се неправомерно или се прехвърлят по други бюджетни пера. При управлението на имотите са засечени множество случаи, при които наемите не се събират, няма договори за отдаването на общинските имоти, липсва контрол. В някои от тези случаи има ясни индикации за корупция и клиентелизъм, посочват от ИПИ.