През 90-те Европейският съюз беше само далечен блян, а у нас се ширеше модата фирми, заведения, магазини да се кръщават "евро-" нещо си, независимо от предмета на дейност. Например - "Евромебел", "Евродизел" и т.н. Днес блянът е реалност, но евромечтите остават. Като тази да блеснем на "Евровизия" - панконтинентален самодеен конкурс, прочут със своите пайети, травестити, прожектори, естрада, диско и прочее попсик.

Невижданият успех на финала в Стокхолм е разчувствал безостатъчно журналистическото братство. Резултатът са заглавия като: "Поли надпя Евросъюза" (повелителят на вестникарския попфолк "Стандарт"). Особен повод за гордост е фактът, че българската песен е класирана най-високо от всички баш европейски представители: пред нея са Украйна, Русия и Австралия. И те са европейци, ама недотам. (Хеле па австралийците.) "Монитор" също кипи от радост: "Европа даде любовта си на Поли. Генова надскочи синдрома "Митре, ле" с четвърто място на "Евровизия".

Тази всеобща радост е помрачена от геополитическо недоволство, зер четвъртото място е малка награда за нашего брата! "24 часа" е обичайно драматичен: "Поли Генова жертва на войната Украйна-Русия". "Телеграф" е лаконичен: "Журито отне победата на Поли Генова". Бездруго там има по-важни теми от дневния ред на обществото - "Крисковица: Черната Златка е неграмотна". Sic! Освен на (ху дъ фък из?) Крисковица, газетата все пак дава трибуна и на барда Мишо Белчев да анализира конкурса: "Политическите песни са за "Ален мак", не за "Евровизия". Прав е човекът, от първа ръка знае.

"България юнайтед: Поли е истинският победител на "Евровизия", цитира "Труд" немили-недраги патриоти мигранти по Европата. Междувременно съобщава и кой не е патриот (цитирайки най-важния човек): "Ако ПФ напуснели, не били никакви патриоти. Премиерът обяви, че е казал на формациите в парламента как да се разберат".

Оф, айде ББ да поема и "Евровизия", че ни писна.