|
| *** |
Отворих, а отсреща се усмихна костюмиран непознат с добре поддържана брадичка и поглед на преял язовец.
- Здравейте, господине! - поздрави ме той. - Може ли? - и тръгна да влиза в апартамента.
- Момент - спрях го аз. - Ако пак съм спечелил нещо и идвате да ми обясните колко безплатно ще ми излезе, държа да знаете, че за такива като вас специално съм си донесъл един ръбест прът от парка - и след кратък момент на споделено мълчание, продължих - Да ходя ли да го взема, или точно си тръгвахте?
Онзи се усмихна в смисъла на "ех, какъв сте ми идиот" и каза:
- Не съм мошеник, господине, спокойно, от парламента съм.
- А, хубаво - кимнах аз, - значи няма да има нужда от прът, вас направо ще си ви тресна със стол!
- Усещам лека нотка на сарказъм в гласа ви, господине - заучено се натъжи костюмираният, - но аз съм тук именно за това.
- За кое? - попитах. - Да не би да сте започнали да обирате хората вече директно по домовете за по-бързо?
- Моля ви - поклати глава господинът, - точно обратното. Тук съм, защото вие, хората в тази държава, все повтаряте как ние политиците, един вид, нищо не вършим за вас!
- И? - не го разбрах накъде бие.
- Ами, ето ме! - отстъпи и опита да се посочи костюмираният. - От Европейския съюз ни спуснаха нареждане, че трябвало да правим някакви неща за хората, затова идвам директно от Народното събрание.
Трябваше да му се признае - изглеждаше напълно сериозен. Дори ме подкани:
- Казвайте сега, какво искате да свърша за вас, за да се успокоите и вие, и всички, защото после трябва да се отчитам на един еврокомисар...
Исках да се гръмне, но ми се стори някак нередно, пък и трябваше да чистя после стените, затова просто му посочих към пералнята:
- Ще се радвам да прострете - казах, - щипките са на балкона.
- Е... - сви устни костюмираният. - Да бях там Кунева или поне омбудсман Манолова, да ви простра, ма аз съм мъж - и се тупна с юмрук по гърдите, - дайте ми някаква мъжка работа!
- Хубаво - казах, - тогава ми сменете крушката на полилея в хола, от една седмица все се каня...
- Е... - отново сви устни господинът, - дайте малко по-сериозно, де! На крака съм ви дошъл, вие - сменете ми крушката! Крайно несериозно ми звучи това! Ако е за несериозни неща, обърнете се към господин Сидеров, той е цар в тая област, включително окупации на учебни заведения и крещене през мегафон от багажник на паркиран автомобил.
- Ох, добре... - въздъхнах. - Тогава поне ще бъдете ли така добър да ми изхвърлите боклука на тръгване?
- Е... - потрети костюмираният. - Това с боклука вече ми намирисва малко на слугинаж, пък аз не съм по тази част... Господин Бареков обаче е, ако го помните... Но ще трябва да го изчакате да се върне от Брюксел, може да ви донесе и безплатен таблет.
- А! - вдигнах пръст аз. - Знаете ли, сетих се какво може да направите за мен! Плюс това само ще трябва да си седите.
- Прекрасно! - усмихна ми се мазно като петно на любима блузка костюмираният. - Целият съм в слух.
- Да ви кажа, много гняв ми се насъбра в последно време. Ядове, ядове, знаете как е, пък все не ми остава време да отида до фитнеса и да си го изкарам на боксовия чувал... Ритници, тупаници, даже глави му бия, но се чувствам като нов после! Така че... дали ще може?
- Какво да може? - не ме разбра господинът.
- Ми, да ви изшия един в муцуната, за да ми олекне - обясних му аз. - Много ще съм ви благодарен.
- Е... - тръгна да казва нещо костюмираният, но твърде късно, юмрукът ми вече летеше към носа му.
|
| *** |
