"През 1992 г. направих дарение на дъщеря си. Нарочно й дарих апартамента, защото й предстоеше брак. За съжаление 5 години след сватбата тя почина и остави син и съпруг (мои внук и зет). Не съм доволна от отношението и на двамата към мен, искам да разваля дарението и те да напуснат жилището ми, което цял живот съм изграждала. Какви са възможностите ми? Непременно ли трябва да се мине през съда? Дарението съм направила заради дъщеря ми, а не за тях, и си искам обратно документа за дарение."

Пита Витка Георгиева от София



Животът често поднася неприятни изненади, при които бивши тъщи и зетьове са принудени да живеят заедно или да са съсобственици заради смъртта на близки роднини или на съпрузи. Такъв е и конкретният случай. В далечната 1992 г. читателката е прехвърлила чрез дарение на дъщеря си собственото си жилище и това е било правилното решение тогава. По този начин майката и дъщерята са гарантирали собствеността на апартамента и той не се е превърнал в съпружеска имуществена общност (СИО).

Тук е мястото да припомня, че всичко, придобито преди сключване на граждански брак и



полученото по време на брака по наследство

и по дарение, е лично имущество -



индивидуална собственост на получилия го съпруг. Придобитото по време на брака със съвместен принос на съпрузите става съпружеска имуществена общност.

От писмото се разбира, че дъщерята на читателката е починала и тя иска да развали дарението за законните наследници на покойната й дъщеря. Съгласно чл. 5 и чл. 9 от Закона за наследството (ЗН) това са преживелият съпруг и синът, роден от брака им. Децата на починалия наследяват по равни части. Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Тъй като жилището е придобито от починалата преди сключването на гражданския брак и е прехвърлено по дарение, не е налице съпружеска имуществена общност. Бащата и синът ще получат по равен дял от дарения апартамент, т.е. по 50% от имота. А майката на починалата не наследява нищо от жилището. Желанието й да развали дарението поради лошо отношение на зетя и внука към нея не намира опора в законодателството ни. По принцип дарението се разваля много трудно,



и то само в определените от закона случаи



В случая дарението е било извършено на дъщерята, а не на несъществувалите тогава зет и внук. Нотариалният акт за прехвърляне на недвижими имот чрез дарение е бил само на името на дъщерята и това е естественото развитие на сделката в момента на извършването й. Но след смъртта на дарената дарението е престанало да съществува и под формата на идеални части се е разпределило към наследниците на починалата. Майка й в този случай не получава нищо. За съжаление в писмото не се споменава дали читателката като бивша собственичка на апартамента си е запазила правото на пожизнено ползване, което би я гарантирало от изхвърлянето й на улицата.

Иначе според Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)



дарение се разваля в следните случаи:



1. Когато дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта (малолетен или непълнолетен извършител, пълно или временно разстройство на съзнанието, слабоумие, изтекла наказателна давност и др.п.)

2. Когато дареният набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и

3. Когато дареният отказва да даде на дарителя издръжката, от която той се нуждае. (Издръжката в този случай се дължи само ако изрично е договорена в нотариалния акт за дарението.)

В тези случаи искът в съда може да се предяви в 1-годишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. Отмяната на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи обезщетение за онова, с което се е обогатил.

Ако трябва да обобщим, по отношение на дарението е ясно следното - то се разваля само в изрично изброените случаи и по съдебен ред. Като искът се предявява срещу надареното лице (или на неговите наследници, ако делото за разтуряне е започнало приживе на дарения). Не трябва да се забравя и че дарението на движими вещи и недвижими имоти е вид договор, за който важат специалните правила на ЗЗД. Така че дарителката не би могла да иска да й се върне обратно документа за дарението, т.е. не би могла да разтури дарението само защото не й харесва отношението на зетя и внука към нея. Лошото отношение не е посочено от законодателя като база за разваляне на договора за дарение на недвижим имот.