:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,671,137
Активни 618
Страници 13,702
За един ден 1,302,066
Правна кантора

Дарение не се разваля заради лошо отношение

Това става само при изрично изброени в закона случаи
"През 1992 г. направих дарение на дъщеря си. Нарочно й дарих апартамента, защото й предстоеше брак. За съжаление 5 години след сватбата тя почина и остави син и съпруг (мои внук и зет). Не съм доволна от отношението и на двамата към мен, искам да разваля дарението и те да напуснат жилището ми, което цял живот съм изграждала. Какви са възможностите ми? Непременно ли трябва да се мине през съда? Дарението съм направила заради дъщеря ми, а не за тях, и си искам обратно документа за дарение."

Пита Витка Георгиева от София



Животът често поднася неприятни изненади, при които бивши тъщи и зетьове са принудени да живеят заедно или да са съсобственици заради смъртта на близки роднини или на съпрузи. Такъв е и конкретният случай. В далечната 1992 г. читателката е прехвърлила чрез дарение на дъщеря си собственото си жилище и това е било правилното решение тогава. По този начин майката и дъщерята са гарантирали собствеността на апартамента и той не се е превърнал в съпружеска имуществена общност (СИО).

Тук е мястото да припомня, че всичко, придобито преди сключване на граждански брак и



полученото по време на брака по наследство

и по дарение, е лично имущество -



индивидуална собственост на получилия го съпруг. Придобитото по време на брака със съвместен принос на съпрузите става съпружеска имуществена общност.

От писмото се разбира, че дъщерята на читателката е починала и тя иска да развали дарението за законните наследници на покойната й дъщеря. Съгласно чл. 5 и чл. 9 от Закона за наследството (ЗН) това са преживелият съпруг и синът, роден от брака им. Децата на починалия наследяват по равни части. Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Тъй като жилището е придобито от починалата преди сключването на гражданския брак и е прехвърлено по дарение, не е налице съпружеска имуществена общност. Бащата и синът ще получат по равен дял от дарения апартамент, т.е. по 50% от имота. А майката на починалата не наследява нищо от жилището. Желанието й да развали дарението поради лошо отношение на зетя и внука към нея не намира опора в законодателството ни. По принцип дарението се разваля много трудно,



и то само в определените от закона случаи



В случая дарението е било извършено на дъщерята, а не на несъществувалите тогава зет и внук. Нотариалният акт за прехвърляне на недвижими имот чрез дарение е бил само на името на дъщерята и това е естественото развитие на сделката в момента на извършването й. Но след смъртта на дарената дарението е престанало да съществува и под формата на идеални части се е разпределило към наследниците на починалата. Майка й в този случай не получава нищо. За съжаление в писмото не се споменава дали читателката като бивша собственичка на апартамента си е запазила правото на пожизнено ползване, което би я гарантирало от изхвърлянето й на улицата.

Иначе според Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)



дарение се разваля в следните случаи:



1. Когато дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта (малолетен или непълнолетен извършител, пълно или временно разстройство на съзнанието, слабоумие, изтекла наказателна давност и др.п.)

2. Когато дареният набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и

3. Когато дареният отказва да даде на дарителя издръжката, от която той се нуждае. (Издръжката в този случай се дължи само ако изрично е договорена в нотариалния акт за дарението.)

В тези случаи искът в съда може да се предяви в 1-годишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. Отмяната на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи обезщетение за онова, с което се е обогатил.

Ако трябва да обобщим, по отношение на дарението е ясно следното - то се разваля само в изрично изброените случаи и по съдебен ред. Като искът се предявява срещу надареното лице (или на неговите наследници, ако делото за разтуряне е започнало приживе на дарения). Не трябва да се забравя и че дарението на движими вещи и недвижими имоти е вид договор, за който важат специалните правила на ЗЗД. Така че дарителката не би могла да иска да й се върне обратно документа за дарението, т.е. не би могла да разтури дарението само защото не й харесва отношението на зетя и внука към нея. Лошото отношение не е посочено от законодателя като база за разваляне на договора за дарение на недвижим имот.
20982
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД