"Направих завещание на любимата си внучка, защото носи моето име - Любомира, грижи се за мен ежедневно и бих искала да продължим да живеем заедно. Юристи, с които тя се е консултирала, й казали, че завещанието можело да се отмени въпреки моето желание вилата, в която живеем, да бъде само нейна. Наистина ли законът допуска такова нещо? Кой може да ми отмени писменото завещание, докато съм жива? Има ли възможност след моята смърт завещанието ми да се счита за невалидно? Как бих могла да съм спокойна, че няма да се стигне до ощетяване на внучката ми, въпреки че завещанието се пази в нотариата?"

Пита Любка Каменова от Пловдив



Според Закона за наследството (ЗН) завещанието бива два вида. Писмено, изписано изцяло собственоръчно от завещателя от първата до последната буква. И нотариално заверено, което се записва от нотариус и може да се пази от него дотогава, докато завещателят прецени това за необходимо. И саморъчното завещание може да се даде на съхранение от нотариус, което дава сигурност.

По закон завещание може да подписва лице, което е навършило 18 г., способно е да действа разумно и не страда от слабоумие. Завещателят може да се разпорежда за след смъртта си с цялото си имущество. Но завещателните разпореждания не трябва да накърняват определена запазена част на някои видове наследници. А именно: когато наследодателят не е оставил съпруг(а), частта е - при едно дете или низходящи от него (внуци) 1/2 от наследството общо за всички , а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 общо от имуществото на наследодателя общо за всички. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато починалият е оставил низходящи (деца, внуци) и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тези случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Важно е



да се прави разлика между запазена и разполагаема част



от наследството, която, предполагам, е обезпокоила читателката. Когато наследодателят остави низходящи (деца, внуци, правнуци), родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Разполагаемата част е тази, с която лицето може свободно да се разпорежда и да завещава на когото прецени. Тя е извън запазената част от наследството. Ако със саморъчно или нотариално завещание починалият е ощетил някои от правоимащите наследници, те имат право да искат частта им да се върне. В най-разпространения случай имотът си остава на този, на когото е завещан, но срещу изплащане на идеалните части на засегнатите законни наследници.

Като обобщение накрая ще посоча, че по Закона за наследството



децата, родителите и преживелият съпруг

имат право да обжалват завещанието



Братята и сестрите на починалия завещател нямат запазена част от наследството му. Нашата читателка следва сама да прецени кои от изброените роднини са живи и от кои от тях може да очаква завещанието след смъртта й да бъде атакувано. Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването на завещанията и даренията до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети (отделно завещани вещи - пиано, картини, златни и сребърни табакери, сервизи, гоблени, автомобили и др.).

Извън описаното възстановяване на запазена/разполагаема част, отмяната на завещанието би могла да стане от самата завещателка с ново завещание. По-новото завещание отменя изцяло и отчасти волята в по-старото завещание.

Случва се завещанието да се окаже и нищожно. Това става, когато завещанието не е в нужната писмена форма, не е написано и подписано собственоръчно от завещателя, когато разпореждането е противно на закона, на обществения ред и на добрите нрави или тежестта и условията от завещанието са невъзможни за изпълнение. Завещанието е унищожаемо: когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно за завещава (било е под 18 години, поставено е под запрещение поради психическо разстройство и др.), когато е направено поради грешка, насилие или измама. Искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на 3 години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и във всеки случай с изтичането на 10 години от откриването на наследството (от деня на смъртта на наследодателя).