:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,471,918
Активни 123
Страници 12,160
За един ден 1,302,066
Морфичен дисонанс

Върви, народе, разотивай се

МОН в настъпление по всички фронтове към мощната просвета
Меглена Кунева, будител: [24 май] е ден, в който е лесно да имаш усмивка, защото е ден на надеждата. Някога, всъщност не чак толкова отдавна, когато водех преговорите (с ЕС), имаше много силна политика, т.нар. "Лисабонска стратегия" - да бъде икономиката на Европа основана на знанието. Тази цел продължава да съществува, макар че вече има други, заместващи стратегии. Тогава си спомням, че на един съвет казах: "За стратегията, икономиката и света, основан на знанието, можем да ви предложим един български-европейски химн". И това е химнът, с който честваме 24 май! Вярвам го, защото всичко, казано там, всяка дума, така спонтанно написана и изпята, отговаря на човешкия стремеж, на хуманността и желанието чрез знание да промениш света - най-красивата политика, която можем да направим в България, Европа, навсякъде по света. Това е политиката на подкрепа и споделяне, на добро. Тази година 24 май за мен е натоварен с допълнителна отговорност. Наистина искам българските будители, учителите, просветените и ангажирани хора да разпознаят своята роля, ние всички да им кажем "Благодаря!" за това, което правят. В настоящия момент нашето министерство напредва по всички фронтове. Имаме нов закон, който като всяко ново нещо е съпроводен с много трудности. Той е рамков закон. (...) (...) Имаме и добре структурирана европейска подкрепа за нашето образование и наука. Това, разбира се, не е без да представим реформаторските си усилия. Ако има реформи, има подкрепа. Това важи както за европейския, така и за българския бюджет. Смятам, че ще мога да кажа на своите колеги: "Подкрепете, включително и през бюджета, българското образование и науката, защото нищо друго няма такова значение и такава тежест, както инвестицията в образованието". То е отговор на всички въпроси, даже и на тези от най-голямата политика като мира, хуманността, конкуренцията с целия свят. На всички тези въпроси отговорът е образование. Ще бъде разумно, ако го направим.

Радио "Фокус": Оптимист ли сте обаче за това? Казвате - 24 май е празник на надеждата. Вярвате ли, че ще остане такъв и в бъдеще?

МК: Да. Краткият ми и съвсем сигурен отговор е да. Въпросът е колко бързо ще го направим и колко дълбока ще е тази надежда, колко тя ще може от ден на ден да получава доказателства, че не е надежда на един, на двама, че не е надежда на определена група хора, а е надежда на цялата нация. Всъщност за мен борбата е тази - образованието, науката да станат надежда за цялата нация. Едва тогава всеки политик, независимо от коя страна е, ще се съобрази с националния повик за образование. Мисля, че колкото повече съгласие успеем да постигнем, колкото по-малко се радикализираме на тази тема и търсим баланса, толкова по-бързо ще напредва страната и толкова по-дълбоки корени ще пусне дървото на познанието. Сигурно звучи малко поетично този образ, но разрешете ми да го кажа.

...Нашият век е век на предизвикателствата към всички авторитети. Ако щете, и с това, което виждаме в политиката навсякъде, по целия свят, вече не само в Европа: това, което наричаме популизъм, излизане извън очертанията на традиционната политика. Това всъщност е предизвикателство към всеки авторитет, към начина, по който нещата са се правели преди. За мен тук въпросът е не отношението към министъра. Да, аз знам своите задължения и знам каква тежест носят. За мен това отношение е минавало през отношението към учителя. Това, че от първия ден, в който поех министерството, повтарям, че за мен основата на усилията ми ще бъдат учителят, учителската професия и неговото дело, е директна заявка да издигнем ролята на образованието през учителя. (...) (...) Едно малко момче във 2 клас дойде при мен, написа ми писмо. Аз го поканих и ми каза: "Вижте, не може да се правят само забележки. Трябва и някой да ме похвали". Смятам, че това е много силен знак за начина, по който трябва да живеем във и с просветата, която дължим на нацията си. Пътят, по който тази просвета минава, се нарича български учител.
2
1120
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
25 Май 2016 07:43
Върви, народе, разотивай се
25 Май 2016 11:40
Вижте, не може да се правят само забележки. Трябва и някой да ме похвали
И понеже сиганкатаромката се помина, минах на самозадоволяване
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД