|
06 Март 2003 20:50
Ето и пълния превод на цялата статия:
"Страните с решаващи гласове за Ирак може да получат милиони долари от САЩ
Дафна Линцър, Асошиейтед прес
6 март 2003
България, която подкрепя позицията на администрацията на Буш относно Ирак, вероятно ще бъде дарена с желания статут на "пазарна икономика".
Членката на Съвета за сигурност Чили, която още не е решила дали да подкрепи внесената от САЩ проекторезолюция за война срещу Багдад, очаква американският Конгрес да одобри изгодно търговско споразумение със САЩ.
Докато официални лица и дипломати не са склонни да твърдят, че вероятно парите ще бъдат от значение, когато държавите гласуват за Ирак, никой не забравя за икономическата мощ на САЩ.
През 1991 г. Съединените щати спряха 24 милиона долара годишна помощ за бедната арабска държава Йемен, която не подкрепи резолюцията на ООН за войната в Персийския залив. Тогава американски дипломати уведомиха йеменския постоянен представител, че току-що е направил най-скъпото гласуване в живота си.
Администрацията на Буш все още не си е осигурила нужните й девет гласа за приемането на новата резолюция и през последните дни изпраща разнопосочни сигнали относно това дали и кога иска да бъде гласуван новият текст.
След като е малко вероятно Германия, Китай, Русия, Сирия и Франция да подкрепят резолюцията, САЩ упорито лобират сред няколкото колебаещи се държави - Ангола, Гвинея, Камерун, Мексико, Пакистан и Чили. Натискът бе интензивен и залогът е висок, даже и за страна като Турция, която не е член на Съвета за сигурност.
В сряда Камарата на представителите одобри търговски закон, който облекчава пакистанските производители на килими, но многозначително подминава въпроса за помощта за Турция.
Експерти от Конгреса съобщиха, че името на Турция е било пропуснато и че администрация е свободна да преговаря по сделката с Анкара. САЩ предложиха на Турция пакет от помощи за 15 милиарда долара, ако турският парламент разреши в Турция да бъдат дислоцирани 62 хиляди американски войници за откриването на северен фронт срещу Ирак.
Членът на Камарата на представителите Лойд Догът, демократ и критик на иракската политика на администрацията, намекна, че има връзка с гласуването в турския парламент. "Помощта за Турция трябва да бъде преценявана по това дали има основания за нея, вместо да бъде безцеремонно спряна по причини, които нямат нищо общо с добрата търговска политика", каза той.
Мексико не получава пряка американска помощ, но САЩ е най-големият търговски партньор на страната в рамките на Северноамериканското споразумение за свободна търговия /НАФТА/. В момента то е изгодно за Мексико, а настоящите преговори за тарифи може да се окажат допълнителен тласък за мексиканската икономика.
На Пакистан, който стана основен партньор на САЩ във войната срещу тероризма, току-що бе отпуснат голям заем от Международния валутен фонд, в който Вашингтон има най-голямо влияние. През тази година Исламабад получи и 305 милиона долара помощ от американското правителство.
Гвинея и Камерун - бедни африкански страни, отговарят на условията да получат преференциален достъп до американските пазари чрез Закона за растеж и възможности за Африка. Този закон от 2000 г. предвижда преференциални условия за африканските страни, разположени южно от Сахарската пустиня, които "не участват в действия, подкопаващи националната сигурност на САЩ и интересите им във външната политика".
Но Гвинея и Камерун от години разчитат на помощта на Франция, която също лобира в Съвета за сигурност да бъде отхвърлена американската проекторезолюция.
Франция е най-големият кредитор на Гвинея. През 2002 г. Париж е отпуснал на страната 5,2 милиона долара помощ, което обаче е значително по-малко от американските 31,8 милиона за същата година.
През 2001 г. Франция отпусна помощ за развитието на Камерун в размер от 126 милиона долара. В момента 160 френски фирми оперират в Камерун, главно в петролния сектор. Американски агенции за помощи нямат свои офиси в Камерун, но Вашингтон предвижда стотици хиляди долари за камерунски програми, сред които и за дейността на Корпуса на мира.
Франция е вторият по значение инвеститор в Ангола, след Съединените щати. На 20 февруари федералната Агенция за чуждестранно развитие одобри 15,4 милиона долара годишна помощ за Ангола, която се възстановява след десетилетия война. Анголският посланик в ООН Ижмаел Гашпер Мартинш заяви, че "никой не обвързва тази помощ с искане на подкрепа за резолюцията за иракската криза, но това става по едно и също време".
Обаче повечето постоянни представители на страните членки на Съвета за сигурност отказват да говорят за финансовите аспекти на техния вот.
През последните 10 години България е получила над 420 милиона долара от правителството на САЩ. Обещаното обявяване на страната за "пазарна икономика" ще защищава българските компании от такси, в случай че продават стоките си на нечестно ниски цени - практика, известна като дъмпинг.
Когато през юни м. г. администрацията на Буш обяви Русия за пазарна икономика, руски официални лица изчислиха, че новият статут може да увеличи руския експорт за САЩ до ниво от 1,5 милиарда долара годишно.
Относно Чили администрацията е заявила, че през тази пролет ще поиска одобрението на Конгреса за споразумение за свободна търговия, към каквото Сантяго се стреми вече повече от десетилетие.
Освен помощи и достъп да пазари в САЩ Вашингтон обещава също изгодни контракти за възстановяването на следвоенен Ирак. По време на посещението си през миналия месец в България министърът на търговията на САЩ Дон Евънс бе запитан дали държавите, които подкрепят войната, ще могат да участват в икономическото възстановяване на Ирак след тази евентуална война. Той отвърна: "Уверявам ви, че ние няма да забравим нашите приятели и онези които са заедно с нас, както и онези които правят жертви заедно с нас".
По БТА"
|
