- И тази година не получих орден за 24 май! - въздъхна комшията - Хайде, да не е с огърлие, на връв да е, но можеха да ми дадат един!

- Можеха! - потвърдих искрено - Наздраве!

Той отпи и обидено задъвка краставица:

- Аз колкото ракия съм сварил! Замисля ли се някой в тази държава защо? Не! Варвари! Затова ли Любен Каравелов възпя ракията! - той обърна глава към прозореца, където се пада и "Дондуков" 2. - А вземете му и на него ордена!

- Любен Каравелов също няма орден, но по негово време президентската институция не е била достатъчно развита по българските земи. Странно обаче, че ти все още не си удостоен?! - повдигнах вежда. - Толкова президенти се извървяха, толкова ордени се раздадоха... Да не би да ти има зъб президентската институция?

Комшията се замисли, сетне тръсна глава:

- Надали. Аз нямам мераци за президент, президентите не варят ракия в резиденцията - какво имаме да делим?!

Светна ми:

- Заради ракията е!

- Грам захар не слагам! - подскочи той. - Само мухлясали мармалади, но такова е времето! Когото го е боляла главата от мойта ракия, първи да хвърли празен буркан по мене!...

- Нещата опират до националната сигурност! - прекъснах го. - Битка на култури, знаеш как е сега!

Очите му станаха огромни:

- Ислямска държава?! Мигранти?! Разни емисари?! Те ли мътят водата на най-високо равнище!

Поклатих глава:

- Губи ти се историчността, губят ти се културни пластове.

- Е, ха възстанови ги! - изсъска той и отчуждено замези.

Очаквах такава реакция, заговорих кротко:

- Къде са корените на ракията? Подобно на ред изконни български знаци като гювеча и кюфтето, тя идва по нашите земи с османското присъствие.

- Как пък точно е станало това? Поробителят не е пиел алкохол! - контрира комшията.

- За подробностите българската историческа наука гузно мълчи. Няма пари, а без пари история не се пише! Факт е обаче, че ти, мой човек, дестилираш в аламбик алкохол.

- Пека ракия в казан! - опита се да възрази той.

- Спяща клетка си ти! Днес практикуваш физичен процес, създаден от арабски алхимици, утре ще запееш като мюезин от балкона!

Комшията пребеля, с отпаднал глас пожела ракия. Налях, без да прекъсвам изложението си:

- Ти сега ще попиташ дали не поставяш под въпрос западната цивилизация в лицето на българската такава? Категорично не! Ти, мой човек, си миротворец! Доцентът от сергията за банани на пазара ми е казвал под секрет, че всички войни в човешката история са водени между винопийци и биропийци. А какво правят в това време ракиджиите? Стоят отстрани, пийват си ракийката и гледат сеир! Ти си стожер на мира, ей!

Комшията поизправи рамене, заприлича на нещо като човек. Преминах към финала на изложението си:

- Остави ги ти българските ордени, нобелова награда за мир заслужаваш ти! Да си получавал напоследък писма от нобеловия комитет?

Моят човек скочи, изтича до шкафчето и дръпна чекмеджето, натъпкано с похабена хартия. След кратко ровене съобщи:

- Не, само известия от разни монополисти.

- Странно... - реагирах. - Във вестника пишеше, че тази година номинациите за мир са рекордно много, 228 личности и 148 организации са номинирани. Не може да те няма и теб!

Той посочи чекмеджето:

- Виж сам, няма ме.

- Сигурно сега пишат известието за номинацията - предположих, - не бързат, търсят най-точните думи. Спокойно, до декември има време!

Това явно го поуспокои. Човекът седна, вдигна чаша:

- Наздраве за мира!

- А така! - окуражих го в делото му. - Ако не сме ние да пием за него, мирът съвсем е закъсал!

Пихме.