С таквоз нещо сме хващали нелегални имигранти, пише вчера пресата. Въпросният уред, наречен в стил лошо сантиментално кино "туптящо сърце", бил японско изобретение, пише "24 часа", и именно с него сме засекли 54-те във влака Гърция-България. "Това е най-бързата реадмисия, правена досега в Европа", рекъл премиерът, с което разтупа и нашите сърца - от гордост ли, от какво, не знаем, но туп-туп има.

И досущ японския тупкащ скенер и ний се взряхме в трена на новините, белким хванем нещо нередно... В този трен, читателю, таман в обем три-четири вагона, се вози самият Ценко Чоков. Затъмня със себе си един друг голям българин, който обикновено пълни пресата. Чоков е осветен отвсякъде, снет с фланелки и без, с кръстове и без, с бицепси и без, гледащ ухилен или лошо. Научаваме (от "Стандарт"), че бил взел с измама и насилие ниви, и че местните магистрати се притеснявали да го раследват. От "24 часа" узнаваме пък, че съселянинът му Радулов бил отвличан от Чоковите хора, бил бит и още работи, които етичната преса описва с апетит... Цеков и защитници опонират, че в Галиче няма битова престъпност, но анализатор контрира от съседната страница, че и в Северна Корея, също като в Галиче, няма битова престъпност. Защото в такива места властта е най-големият престъпник. Най-интересните неща за пасажера Чоков във влака "България" обаче четем в "Труд". Оттам узнаваме, че Чоков бил влязъл в интимни сношения с магистратки, демек надникнахме и в спалния вагон, ако трябва да сме метафорични докрай...

Като зачете човек тези неща, може да пропусне за свръхоръжието на САЩ, дето не било чак такова свръхоръжие, или за открития нелегален нефтохим край старо находище до Ловеч. Или как Плевнелиев бил ударил дъното по популярност, тоест съвсем изпаднал от влака. Това за популярността на държавния глава - в "Стандарт".

Ма за тези неща не ни трябва японски скенер, винаги сме се догаждали. Айде стига, че аритмия ще получим.