Както в циркаджийските фокуси, за които знаем, че илюзионистът не прерязва наистина момичето през кръста, но въпреки това се забавляваме - така и тук нямаме очакването за наистина хубав филм. Първият "Зрителна измама" бе ефектен, занимателен, плитък и режисиран с повечко екшън от нужното за сюжета от Луи Летерие ("Такси" 1 и 2). Съчетал елементи от "Престижът" на Нолан с "Бандата на Оушън", на него дотолкова му липсваше дълбочина, ярка собствена физиономия и дори забележителни касови приходи, че едва ли някой е очаквал продължение. Особено пък участниците. Но ето, че "Четиримата конници" и техният кукловод отново са на линия, за да впечатлят публиката, и това завръщане е толкова неочаквано, че почти изглежда като да е спонтанно, а не старателно калкулиран счетоводен ход.

Режисьорът е нов - незабележителният Джон Чу, но край него все така са Уди Харелсън, Джеси Айзенбърг, Дейв Франко, Морган Фрийман и ФБР агентът на Марк Ръфало, захапал случая като питбул (ретроспективен епизод донякъде обяснява защо). Единствено Исла Фишър е заменена от Лизи Каплан. Сценарият все така е на Ед Соломон и не придиря за сложност или оригиналност. Фокусниците подготвят нов величествен трик и целта им е отново не лично обогатяване, а робинхудовско чувство за справедливост. Новият им пърформанс опитва да разобличи неетичните практики на хай-тек магнат.

Във филма има твърде много намигане, за да вярваш на очите си (все пак иде реч за фокуси) и да го приемаш насериозно. Тази самоирония е и най-доброто му качество. Друго изненадващо качество е Даниъл Радклиф - някогашният Хари Потър, с брада и маниакално излъчване на Бонд-злодей, макар и твърде млад за тая работа.

Общо взето, разтоварващо лятно гледиво.