В доклада от 167 страници, цитиран от Ройтерс, се посочва също, че има признаци, че Ирак вероятно продължава да произвежда ракети с обсег на действие над разрешения от 150 км.
По вкуса на Франция, Русия и Германия бяха предложенията на Бликс за установяването на работна програма, която Багдад да следва стриктно с цел изясняване на неизвестните около програмите му за разработване на оръжия за масово унищожаване. "Работата на инспекторите не е без затруднения, но ние сме способни професионално да изпълняваме задачите си", каза Бликс. Той отбеляза напредъка в сътрудничеството на Ирак, като настоя, че на следващ етап Багдад трябва да разреши разпитването в чужбина на лица, участвали в оръжейни програми. Той постави също така въпроса за увеличаването на броя на инспекторите.
Си Ен Ен показа суетенето преди началото на заседанието на Съвета за сигурност, като българският постоянен представител Стефан Тафров бе забелязан с мартеница, обменящ няколко думи с външните министри на Великобритания и САЩ.
В Съвета за сигурност най-горещата тема продължава да бъде разпределението на силите в навечерието на гласуването на нова резолюция, която да даде зелена светлина на войната. В четвъртък държавният секретар на САЩ Колин Пауъл обсъди с няколко европейски външни министри промени в текста на проекторезолюцията за Ирак, внесена в Съвета за сигурност на ООН от САЩ, Великобритания и Испания, съобщи говорителят на Държавния департамент Ричард Баучър. "Ние се стремим към резолюция, която може да получи максимална подкрепа", посочи говорителят, цитиран от Ройтерс.
Пауъл разговаря с външните министри на Великобритания и Испания Джак Стро и Ана де Паласио, на Франция Доминик дьо Вилпен и на Германия Йошка Фишер. Обсъдени бяха различни идеи за резолюция, включително някои поправки в текста, каза Баучър, без да посочи повече подробности.
В четвъртък световните медии съобщиха, че Великобритания се опитва да прокара компромисна резолюция, която да преодолее съпротивата срещу известния проект на САЩ, към който се присъедини Испания. Новото е да се даде малко повече време, през което Ирак да се съобрази с изискването да се разоръжи, като при неизпълнение резолюцията разрешава войната.
Ройтерс съобщи, че стремежът на Буш към война в Ирак среща засилена съпротива от страна на Германия и Франция. Руският президент Владимир Путин каза на Буш няколко часа преди дебата в ООН, че Москва остава твърдо решена да се търси дипломатическо решение на кризата.
В същото време германският външен министър Йошка Фишер заяви, че е настроен скептично към британското предложение да бъде поставен ултиматум на Ирак да се разоръжи, предаде АФП. Според него приемането на предложението ще доведе много скоро до война.
Редица държави от Съвета за сигурност си дават сметка обаче, че САЩ са готови да тръгнат на война и без санкция на ООН. Гръцкият министър на отбраната Янос Папандониу, чиято страна в момента председателства ЕС, предупреди, че едностранен американски военен удар срещу Ирак ще задълбочи пропастта между САЩ и Европа и ще застраши бъдещето на евроатлантическите отношения, предаде АП. Първата жертва на кризата около Ирак бяха отношенията между САЩ и Европа, които са крайъгълен камък за международната стабилност и сигурност, каза още гръцкият министър.
Стратегии
Великобритания изкова нов съюз с бившите комунистически страни от Източна Европа, за да се противопостави на федерализма и да изгради един Европейски съюз на националните държави, каза бившият британски министър по европейските въпроси Питър Хейн в интервю за вчерашния в. "Таймс".
По думите на Хейн преди 13-14 години повечето от източноевропейските страни са били под опеката на Москва и сега не искат да я сменят с опеката на Брюксел. Тези страни подкрепят британския възглед за съюза по-скоро като партньорство между суверенни държави, а не като ръководена от Брюксел свръхдържава, обясни той.
Според "Таймс" британското правителство за първи път признава открито, че страните-кандидатки за членство в ЕС са толкова важни съюзници на Лондон.
По думите на Хейн преди 13-14 години повечето от източноевропейските страни са били под опеката на Москва и сега не искат да я сменят с опеката на Брюксел. Тези страни подкрепят британския възглед за съюза по-скоро като партньорство между суверенни държави, а не като ръководена от Брюксел свръхдържава, обясни той.
Според "Таймс" британското правителство за първи път признава открито, че страните-кандидатки за членство в ЕС са толкова важни съюзници на Лондон.