Новината, че НЕК губи делото за АЕЦ "Белене" и че трябва да плати близо 1.3 млрд. лева (650 млн. евро) на руската компания "Атомстройекспорт", изненадващо внесе не смут, а радостно облекчение у управляващите. "Най-големите ми опасения и страхове ни се разминаха", обяви премиерът Бойко Борисов, който пръв съобщи новината, вмъквайки я в гневния си изблик за евентуалното участие на България в обща черноморска флотилия с Румъния и Турция. Можело да е двойно по-зле, стана ясно от изявление на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, която изтъкна, че руснаците са завели иск за 1.2 млрд. евро, а са им присъдили под половината от сумата - "само" 550 млн. евро". Българските политици неглижираха и един "дребен" детайл в съдебното решение - че ще текат по 167 000 евро неустойка за всеки ден до пълното издължаване на сумата. Този факт обаче бе специално подчертан в руските медии от представителите на "Атомстройекспорт", които също обявиха, че са доволни от решението.
НЕК и "Атомстройекспорт" стигнаха до арбитражен съд след дългогодишни финансови спорове. По времето на първия кабинет "Борисов" България реши да прекрати проекта. Междувременно руснаците произведоха част от оборудването, което според решението на международния съд българската страна трябва да плати.
"НЕК ще трябва да плати на "Атомстройекспорт" 550 млн. евро, но в замяна ще получи оборудване на тази стойност", успокои вчера премиерът. Същата сума спомена и министър Петкова. Но руснаците вчера посочиха по-голяма сума - 620 млн. евро. Всъщност тя е коректната, защото включва лихвите и съдебните разходи, които съдът също е написал на българската сметка. В допълнителните 70 млн. евро влизат и хонорарите на американската Sidley Austin LLP - адвокати на "Атомстройекспорт". Българската защита бе поверена на друга известна американска компания - White & Case.
Очевидно всички са доволни от изхода, защото нито руската, нито българската страна смятат да обжалват решението. Не е ясно обаче кога и как НЕК ще плати огромната сума. Не е ясно и от кога започват да текат неустойките, които могат да се окажат голям проблем. Ако НЕК забави плащането със 100 дни, неустойките стават колкото присъдената от арбитража сума.
Решението е пристигнало в НЕК неофициално по електронната поща и тепърва ще бъде официално връчено и анализирано. Но от думите на Петкова стана ясно, че едва ли ще има повече подробности, защото това е "търговски спор и има съответно изискване за конфиденциалност".
Премиерът Борисов пък заяви, че е възложил на енергийния министър и на НЕК да влязат в контакт с руската компания и след консултации с Еврокомисията да стигнат до решение какво да се прави с окомплектования реактор - дали да се изгражда у нас, или да бъде продаден. Той каза, че разчита на "политическите партии с по-добри връзки в Русия" да дадат рамо за намиране на най-доброто решение. Теменужка Петкова обаче обяви, че България всъщност още не знае какво точно от оборудването е произведено и дали би ни свършило някаква работа. "Предстои да отидем в заводите на руската компания, да видим какво е произведено и какво ще приемем", каза тя.
Ако НЕК обяви оборудването за АЕЦ "Белене" за продан, на практика само "Росатом" може да го купи, защото е производител и е наясно с технологиите. Централи с реактори като беленските в момента се строят в Иран, Индия и Йордания.
"За България сега най-изгодният вариант е да се изградят и АЕЦ "Белене", и 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй" като частни проекти, без държавни гаранции и без ангажименти за цената на тока", коментира шефът на "Риск Инженеринг" Богомил Манчев. Той бе участник в проекта и продължава да смята, че АЕЦ "Белене" може да бъде осъществена на цена от около 10.5 млрд. евро за двата 1000-мегаватови реактора. "Всичко е въпрос на преговори, най-добре е да се разберем с руснаците и оборудването да се ползва", обясни Манчев и даде като пример Турция, където "Росатом" прави АЕЦ "Аккую" и си го финансира. "Защо да не бъде развит такъв проект и в България, да не би в Турция да има държавна гаранция?", каза той. Манчев е категоричен, че оборудването, предназначено за АЕЦ "Белене", не може да се използва на площадката в "Козлодуй" заради технологични различия.
В ЧИСЛА
"Арбитражът е признал само разходите на "Атомстройекспорт" за произведеното оборудване. Всички останали искове - за ескалация на разходите по проекта, за направени разходи извън заявеното и други, са отхвърлени. Ангажиментът на НЕК е да плати и получи произведените активи", твърди министър Теменужка Петкова. 250 млн. са за неплатени фактури по извършени от АСЕ и приети от НЕК работи, а 300 млн. евро са за поръчано, изработено и неплатено оборудване.
ЗАЕМ
До месец се очаква БЕХ да е готов за пускане на нова облигационна емисия в размер на 500 млн. евро. С парите ще бъде върнат заемът, който холдингът изтегли, за да плати дълговете на НЕК към двете т.нар. американски електроцентрали "ЕЙ И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3", съобщи директорът на БЕХ Петьо Иванов, цитиран от Медиапул. В края на април БЕХ взе 535 млн. евро назаем от международен консорциум със срок 12 месеца - докато се подготви за набиране на по-дългосрочен финансов ресурс чрез издаване на облигации. Новата емисия ще бъде пусната на Ирландската борса, където бе и първото излизане на БЕХ - през октомври 2013 г. Тогава холдингът заяви, че търси 250 млн. евро - заради задължения на НЕК за АЕЦ "Белене", а бяха записани двойно повече - 500 млн. евро. "В момента пазарите са добри, но ще се изчака резултатът от референдума на 23 юни, който ще реши дали Великобритания остава в ЕС", обясни шефът на БЕХ.