Четиридесет и седемгодишният бизнесмен Иван Гусев притежава богата сбирка от гълъби - 78 птици от 18 породи, сред които египетски, холандски, белгийски, унгарски пауни и руски от Ростов на Дон, бирмански, шимели, бухари, кинги, щрасери, рисове, класическите преметачи, модени от Италия, чайки от Югославия. Отглежда ги във волиера на площ от 250 куб. м край Враца. "Никога няма да чуеш да се говори за гълъба в единствено число. Дори когато е само една птица, казват гълъби, защото тя носи любовта на другия и са винаги по двойки", твърди колекционерът.

------------------------------

Иван Гусев е бил парашутист, лекоатлет, майстор на спорта, футболист. Човек с много идеи, затова върви винаги една крачка пред събитията. От 12 години Иван Гусев е един от най-солидните бизнесмени в Северозападна България - собственик на фирма "Ивагус" - за месодобив и месопреработване, с няколко ферми, предприятия, магазини и национална дистрибуторска мрежа. В този огромен бизнессвят той има свой микросвят, в който разтваря душата си, отморява и си доставя радост, каквато другаде не може да получи.



Началото е доста романтично



По случай 20-годишнината от съвместния си брачен живот с Ани Гусев решил да й подари нещо оригинално. Купил заблатените 5 дка до колбасарския си цех, на 2 км от Враца по пътя за Криводол и след като изкарал оттам 12 000 кубика земя и свързал двата извора, направил голямо езеро във формата на сърце, с островче по средата и едно красиво дърво - всичко това подарил на Ани. В началото го използвали само за плуване. Езерото е дълбоко два метра и е 86 на 88 метра, с чиста изворна вода. После Гусев решава да пусне малко риба, за експеримент. Сега в него има много видове - шаран, толстолоб, сом, бял амур, каракуда, таранка, берьозка. За Никулден извадил над един тон риба и я разпределил на своите работници. Иначе до водоема имат достъп само приятели - тук се лови за удоволствие и радост, никакви пари и търговия.

Неканени обаче отнякъде пристигат птици-рибари, после лястовици, гъски и диви патици, които дори мътят тук и така естествено се изгражда един микросвят, в който Гусев започва да се чувства все по-добре. Тогава душата му се отваря за една мечта от детството, спотаявана много години, но останала жива като въгленче - желанието да има гълъби. Носи го от 7-8-годишна възраст, когато в родната си къща в михайловградското село Липен отглежда две двойки. Дори когато се преместват да живеят във Враца, той всяка събота и неделя идва на гости при дядо си, но всъщност при своите любими птици.



Разделя се с тях едва когато отива да следва



После житейските и професионалните грижи го отдалечават от гълъбите. Допреди година и половина, когато приятел му предлага една двойка. Тя поставя началото на сегашната уникална колекция от 18 породи - 78 птици без излюпените малки.

"Още с първите се запалих много. Започнах да чета литература - за отглеждането, селекцията им, произхода, характерните особености. При всеки удобен случай посещавах изложения - в България, Румъния, Югославия, Унгария, Италия, обменях опит с други специалисти от страната и чужбина. Това е нещо, което пристрастява, но чисто, благородно. Природата е надарила тези птици с толкова красота, нежност, любов. Всичко това ме зарежда с позитивна енергия. Според мен човек, който обича птиците и животните, не може да бъде лош", казва Иван Гусев.

Селекцията на породи декоративни гълъби е сложна работа, изисква много време, знания и търпение. Добрият професионалист, за когото отглеждането на гълъби е бизнес,



селектира не повече от две породи,



за да запази генетичната им чистота, а и за по-голям брой. Колекционерът се стреми да обогатява сбирката си, да се радва на повече представители на тези птици от различни краища на света. Във волиерата на Гусев има едни от най-скъпите и редки породи - черен и бял бухари, чийто произход е от степите на узбекския град Бухара, и три двойки египетски гълъби - ястребови, фараони и пясъчни. Има и бирмански кафяви с бели крила. Гордостта на колекционера са унгарските пауни, шампиони на Югославия. Най-едрите птици са от породата кинги (кралски) - намират се трудно, защото малко хора ги гледат. Най-дребните са белгийските, но са много скъпи. Четири-пет са породите пощенски гълъби - шимели, холандски и стандартни спортни видове, както и преметачите - шарен, жълт, качулат, скършен. Сред останалите обитатели има руски от Ростов на Дон, щрасери, рисове, унгарски летливи булани, жълти и черни гащати пауни от Унгария, чайки от Югославия.



Най-новата му порода са модени от Италия.



Когато е свободен, бизнесменът с часове прекарва в гълъбарското царство. Храни ги, наблюдава ги, радва им се, говори им. Никога не се опитва да ги дресира, да променя природата им, да ги прави свое подобие. Понякога му се иска да отвори волиерата и да ги пусне сред природата, но знае, че веднага ще станат жертва на обикалящите ястреби и соколи.

Колекционирането на редки и атрактивни породи е доста скъпо хоби, признава Иван Гусев. Разбира се, има и по-евтини. Но той предпочита да си харчи парите именно за това, а не в скъпи барове и курорти. Неговата почивка е тук, сред птиците, които са естествени, добронамерени, нежни. Спомня си с какво нетърпение очаквал първите рожби на първите си двойки гълъби. На година се раждат от 10 до 14 малки. Не всички от тях оживяват. Като се разраснат семействата, Гусев има намерение да подарява на деца, които обичат тези птици, както той ги е обичал, или на сериозни колекционери.

Защо пък да не съдейства да се възроди гълъбарството в Северозапада? Има толкова хора, които биха желали да се занимават с това, но нямат средства. Защото според него спортът и животните изграждат само добри качества.

Птичата страст на Гусев не свършва с гълъбите. В друго обширно, също оградено пространство, съжителстват атрактивни кокошки и петли, токачки, пуйки, гъски. Цялото това пернато царство



се охранява от три огромни кавказки овчарки



Най-новата придобивка сред тях е двумесечната Тара.

Но и това не е всичко. От миналата година бизнесменът се е заел да възстанови запустялата овощна градина в близост до неговия производствено-атрактивен комплекс. В нея има 180 дръвчета - ябълки, круши, сливи, праскови, вишни, череши. Тази пролет предвижда да засади още.

"Аз съм действен човек, не мога да стоя без работа, обичам да доставям на себе си, на семейството си, на работещите при мен радост и отмора. Чудесно е, ако успееш да направиш от работата си хоби и от хобито си - работа. Какво удоволствие е в свободното време да седнеш до езерото, да ловиш риба, да слушаш песните на птиците и да се радваш на целия този спокоен мир! Това с нищо не може да се измери. Възпитан съм от моите родители почти спартански. И въпреки че сега имам много, уча синовете ми да са готови на всичко в живота. Аз не зная какво е думата дай, всичко постигам сам. Когато мога, давам, помагам на другите, но на тези, в които съм сигурен, че ще умножат полученото, а няма да го прахосат. Аз съм атеист, не вярвам в Бог, но вярвам в силата и способностите на човека, които са безкрайни, ако се води в действията си от доброто, градивното."