С половин ухо слушам и с едно око гледам поредния мач, докато бит и семейство ме дърпат към други, неспортни и недиванни дестинации. Връхлитат ме разни имена, най-често албански - Блерим Джемайли, Адмир Мехмеди и т. н. Фиксирам екрана и се оказва, че отборът не е на Албания, а на Швейцария. Срещу швейцарските албанци ритат здраво главно негри и араби - поне по имената и цвета на кожата съдя. Негрите и арабите са французи, играят за Франция. Швейцария и Франция са богати страни, при това пълни както с нови имигранти, така с потомци на вече натурализирани такива. Могат да си позволят да пълнят не само клубния си футбол с наемници, но и националните отбори. Това е съвсем в реда на нещата. То ние можем, че те ли. Разликата между нашето и тяхното пълнене с наемници е само в това, че те могат да си позволят най-доброто, а ние - каквото остане на оредялата борса.



И главно - за цвят



Швейцария не винаги е била богата. Във времената, когато понятието "туризъм" не само не е било средство за печелене на пари, но изобщо не е било известно какви удоволствия предполага, швейцарците живеели бедно. Обяснимо е - планинците винаги са били по-бедни от хората с широките ниви, тоест от полските обитатели. Суровите, но сиромашки планинци охотно се наемали и били наемани като войници в чужди дружини и армии. Много швейцарски мъже служели като наемни солдати през средните векове - на френски крале и графове, на немски и руски такива, дори на папата. Охраната на папата се състояла от елитна швейцарска гвардия и досега тази традиция май се спазва. Швейцарците били смятани за верни, надеждни, юначни. В Русия и днес тези, които стоят като генерали в мундири пред ресторанти и барове, така се наричат - "швейцары". Първо означавало просто "швейцарци", а днес само портиери, охранители.

Футболът, както и повечето състезателни спортове, е обикновена игра на война. Откак свят светува богатият наема за опасни, мръсни, трудни и понякога носещи престиж, но твърде изтощителни дейности бедни мераклии. Които му вършат въпросните дейности срещу заплащане. Днес забогателите швейцарци си наемат филипинки, румънки и българки за чистене, босненци - примерно - за водопровода и каналите, албанци - да ритат топката по терена... Е - плащат си хората за това - с пари, с пълни граждански права и паспорт...

В резултат швейцарците - и без това шарена донемайкъде нация, стават още по-шарени. Праволинейните националисти не харесват тези процеси. Тези процеси неизбежно променят етническата картина на света. Рим вкарвал в себе си варвари - за роби, за бой и шоу на арената, за слугуване и секс. И защото можел да си го позволи. Постепенно



вкарваните станали повече от местните,



така че външните и вътрешните варвари в края на краищата овладели положението. Америка вкарвала в себе си хиляди чернокожи - за мръсна и слугинска работа. Днес потомците им имат по-висока раждаемост и всички права и малко по-малко променят генотипа на нацията.

Та наемничеството е основен фактор в демографските, етническите и социалните диаграми на човешкото развитие. Наемаш примерно някого за секретар или иконом; а той, ако е схватлив, ти служи, но и научава номерата и хватките ти. Един ден сам става господар - като основе своя си конкурентна фирма или като изфъчка самия тебе от бизнеса ти и ти седне на мястото. Наемеш някого за бодигард, а той се учи от управленските ти опит и мъдрост и току-виж един ден сам станал тартор, лидер, президент...

Ще повторя - това наемничество е откак свят светува. То движи много процеси в човешката история. Така ще е, докато има икономическо и интелектуално неравенство между хората, а ще има - изглежда - още дълго. Колкото и несъгласни да плодят такива конфигурации, те са естествен процес. Добрата им страна е, че са явни. Резултатите им са до голяма степен предсказуеми.



Има обаче и тайно наемничество



То е по-вредно. Случва се, когато богатите и силните искат да избегнат диалектическите закони и да обезсмъртят статуквото си. Или поне родовото статукво. Тоест, когато заемат позата и ролята "демиург" - ние създаваме, ние контролираме, ние определяме, но нас не достигат, нас не познават, не се включваме в обичайния кръговрат. Поне не в този, който учите в училище. Такива богати и силни също наемат - умни индивиди, най-добре с комплекси за политическа вина, които им служат - с мозък, с глашатайство и харизматична риторика. Наемат и богати политици в бедни страни - които ценят кариерата и статуквото повече от племето си. Последното никак не е трудно - мераклиите за такава служба са стократно повече от хората с добри футболни умения.

Всъщност огромната част от социалните, икономическите и военните бедствия, които сполитат днес човечеството, се дължат тъкмо на такива наемници. Те понякога дори не съзнават ролята си. Ролята им е на маша, а се мислят за ръка, която държи машата. При всички положения се лъжат. Както и тези, които искат ролята на демиурга.