Първият учителски събор е през 1868 г. в Стара Загора и на него се решава обучението в началните училища в големите градове да стане 4-годишно. Второто подобно събиране е през 1870 г. в Пловдив - то създава общи училищни наредби и еднакво учебно съдържание. При следващата голяма среща в Шумен се уеднаквяват учебните планове, забранява се родители да безпокоят учителите по време на работа и др.

110 години по-късно просветният министър Меглена Кунева доста несполучливо опита да се пришие към тази благородна традиция. Националният учителски събор през юни 2016 г. обаче ще остане в историята с факта, че реши едно голямо... нищо. Дали от неделя насам учителите са се почувствали по-значими, е въпрос на индивидуално усещане. Какво мисли "най-важната професионална общност" у нас (по Плевнелиев) остана загадка просто защото никой не й даде думата. Хората, които "създават бъдещето на България", не разбраха какви конкретно ще са новите образователни стандарти, защото част от тях още не са написани, нито как ще се осъществи реформата. Вместо това Кунева заложи на старата формула "хляб и зрелища", отвличайки по този начин вниманието от болните за предстоящата реформа въпроси.



Защо бе този Събор?



Първоначално идеята на срещата беше да се даден "старт" на промените в средното образование, които започват на 1 август. "Целта е да излъчим посланието, че идва трудна реформа в българското училище, както и да получим подкрепа от цялото учителско съсловие и обществото за реализирането й", обясниха от МОН. Понеже от самото начало беше ясно, че избраният формат не предполага сериозна дискусия, намеренията еволюираха до "повдигане духа на учителите". Как на практика се разбира това? Кухи лозунги, че образованието е приоритет, изговаряни до втръсване от всеки просветен министър. Витиевати обещания, че ще се води обща борба за увеличение на заплатите само и само да има някаква добра новина за пред хората. Която още не следващия ден бе опровергана от премиера и финансовия министър. И малко рок, шеги и закачки на тема преписвачи и контролни.

Дали бе популяризирана учителската професия и възможностите й "за балансирано съчетаване на професионален и личен живот", каквато задача си поставиха организаторите? Дори един от осемте учители, избрани да споделят сцената с Кунева, каза пред колегите си, че той е първо заместник-родител, психолог, лекар, артист и чак на последно място учител. Да не говорим за общото положение, което мнозина вероятно не биха искали да признаят - че у нас почти няма учител, който да не тъче на поне два стана. Да припомним историята от едно малко градче, където учителките до обед преподават, а следобед продават терлици на пазара.

И накрая, съборът съвсем забрави първоначалния си замисъл - да запознае преподавателите и обществото с новия училищен закон. Учителите, които бяха на "ти" с произтичащите от реформата промени, бяха направо възмутени от схематичното представяне на "основните моменти" от несъществуващите все още стандарти. Тези пък, които нямаха представа какво ги очаква, останаха разочаровани, защото



не получиха отговори на вълнуващите ги въпроси



Ето един наглед съвсем дребен проблем - догодина учебната година се изтегля за част от класовете до края на юни. "Как ще ги усмиряваме догодина при жеги като сегашните, как се седи при такива температури 45 минути, без да мръднеш, знаете ли какво е на 4-тия етаж", се питаха учителите.

"Трябва да има диалог между учители и ученици, между училището и държавата. Това не са думи на политик, а на ваш колега", обърна се към публиката си Кунева. Което беше особено парадоксално, защото именно тя и екипът й не допуснаха никакъв диалог в залата. При положение че имаше над 2000 въпроса, зададени от учители на сайта на събора. Според зам.-министър Диян Стаматов въпросите означавали, че всички ги е грижа за образованието. Ако обаче ги беше прочел, щеше да разбере, че те показват страх, неразбиране и несъгласие с голяма част от промените. Учителите са силно притеснени от два нови фактора, които ще влияят на работата им - родителите, чиято дума ще се чува в бъдещите обществени съвети в училищата, и предстоящото формиране на мегаструктура с огромни правомощия - национален инспекторат към правителството. Въпрос, който живо интересува преподавателите, е задължителната им квалификация и дали тя ще бъде финансово обезпечена. Стаматов припомни, че 0.8-те процента от бюджетите на училищата така или иначе отивали за квалификации (но не по минимум 50 часа годишно, както ще е занапред), както и че има европрограма "Наука и образование", по която над 17 хиляди учители щели да получат допълнително обучение. А останалите близо 73 хиляди български учители? За тях остава да се квалифицират с наличните средства от школските бюджети, или пък да се самофинансират...

Един от най-невралгичните въпроси към реформата е за мащабното преобразуване на хиляди училища. Темата обаче умишлено не бе повдигната, защото масово основните училища ще са принудени да съкратят един клас и да останат до 7-и, когато по новия закон ще се завършва основно образование (вместо до 8-и в момента). Това неминуемо значи съкращаване на учители, но някак си не е тържествено да обявиш на дошлия от затънтено крайче на България учител, че от догодина



може би ще трябва да си търси друга работа



Впрочем от МОН са си направили труда да отговорят на всеки учителски въпрос на сайта на събора, което още повече оставя съмнение кому беше нужно разтакаването на хиляди учители из страната за един сандвич и няколко скеча на Мария и Рачков. Някои от отговорите показват обидно неразбиране какво ще се случи на практика - на въпрос кое налага едно основно училище да се превръща в обединено, при положение че СОУ-тата имат същото предназначение и дори повече възможности, абсурдният отговор на министерството гласи: "В малките населени места да се преобразува основно училище в обединено е по-реалистично по отношение на това, че няма голям брой ученици, както и висококвалифицирани учители". Реалността е точно противоположна - тъкмо в малките градове и селца школата няма откъде да намерят деца и учители за класове до 10-и и затова осмият клас там ще отпадне.

Учителите все още не разбират защо в началния етап до 4-ти клас вече няма да се пишат оценки и децата няма да повтарят класа. "Защо продължават да се "бутат" слабите ученици? Ако едно дете не се научи да чете и да пише до 2-ри клас, то не може да навакса този дефицит в 3-ти и 4-ти, камо ли след 5-и клас. Децата трябва да повтарят първи клас, защото тогава става ограмотяването, а не да минават във втори, неусвоили четенето и писането", смятат педагози. Сухият отговор на МОН обаче гласи: "Материята е уредена в ЗПУО" (закона за предучилищното и училищно образование).

"Как ще се преодолее натоварването на учителите с административна дейност и увеличаването на всякаква документация?", чудят се преподавателите. А типичният чиновнически отговор препраща към държавния стандарт за информацията и документите, който определял "видовете документи в системата, изискванията към формата и съдържанието на всеки от тях". Обещанието за т.нар. електронни дневници също плаши гилдията - тя се опасява, че така ще трябва веднъж да пише на хартия и втори път да попълва данните на компютър. "Електронният дневник означава, че половината родители на роми няма да знаят какви оценки имат децата им", обясняват учители. Други пък се чудят как да пуснат дисковете, дадени им от МОН, при положение че училището им не разполага с мултимедия.



От какво имаха нужда учителите?



На първо място, от това да бъдат чути. Някой да ги попита какво мислят за предстоящите промени. Защото уважение се показва не с изказвания от рода на "образованието е въпрос на национална сигурност", а с реална загриженост за мнението на отсрещния. Ако МОН действително искаше да разбере какви са настроенията сред преподавателите, можеше да извика не 12 хиляди, а примерно 3 хиляди от тях и със същите пари да им организира двудневен семинар със съответните експертни панели, на които действително да осветлят неяснотите.

Няма спор, че въпреки положителните промени преподавателите у нас са все още твърде ниско платени, особено младите, които тепърва прохождат в професията. Но производството на фалшиви новини накрая оставя повече горчилка, отколкото удовлетворение. Да не говорим за повдигане на духа.

Преподавателите се нуждаят и от увереност, че ще се справят с промените, които трябва да извършат. Първата стъпка за това обаче е да бъдат запознати в детайли с бъдещата реформа. Остава да се надяваме, че времето до 15 септември ще бъде оползотворено по-смислено.

И накрая остава въпросът кому бе нужен този събор? Отговорът може би е: "На Меглена Кунева". За печелене на обществена подкрепа за едно управление, неподготвено да обезвреди мините, заложени в училищния закон.