За пръв път част от производителите на лекарства ще оповестят колко пари са платили, за да пратят лекари на конгреси и симпозиуми. Общо 21 млн. лв. са получили лекари и здравни организации у нас през 2015 г. за посещаване на подобни събития, сочат предварителните данни на Асоциацията на научноизследователските производители в България.

Парите са за подпомагане или организиране на научно-образователни събития, за регистрационни такси, лекторски хонорари, пътни и престой. 14 млн. лв. са платени на лекари, а 7 млн. лв. - на здравни организации - различни обединения по специалности, асоциации и съюзи на лекари, болници и т.н. Отделно иновативните компании са инвестирали 150 млн. лв. в клинични изпитвания и научни изследвания у нас, за които участващите медици също получават заплащане.

Всяка от 22-те мултинационални компании, които членуват в нея, ще публикува утре данни с имената на лекарите, специалността и сумата, с която са били спонсорирани. "60% от медиците, пътували или получили хонорари от фирмите, са дали съгласие за оповестяване на сътрудничеството им с компаниите", съобщиха от асоциацията, което според изпълнителния й директор Деян Денев е много добър показател за инициативата. Тя се провежда в цяла Европа и е част от Кодекса за оповестяване на компаниите.

Според Денев иновативните компании по цял свят вече спазват строги етични правила и легендите за конгреси в Канкун, Барбадос и Бали са в миналото. "В момента лекари се водят само на сериозни научни събития в Европа и Америка, екзотиката е почти невъзможно да се случи", обясни той. Български лекари през 2015 г. са били на 120 конгреса у нас и на стотици в Европа. "Съдейки по данните от Европа, вероятно около 1/3 от медиците у нас, т.е. около 10 000 души, получават някакво спонсорство от компаниите от нашата асоциация", допълни Денев. Според него инвестициите в научни събития у нас не са по-високи, отколкото в Европа.

От години се смята, че воденето на лекари по конгреси по цял свят е прекалено агресивен маркетинг и граничи с корупция. "Всяка година иновативните компании създават 2-3 качествено нови лекарства, които помагат за спасяването на живота на пациенти. За последните години в Европа пада смъртността от рак и хронични болести. Това няма как да е възможно, ако индустрията не взаимодейства с лекарите - както да се ползват познанията им за болестите, така и медиците да получават информация за медикаментите, така че пациентът да получи най-подходящото за него лекарство", е мотивът на компаниите да организират и плащат за научни събития. "Зад посещаването на конгреси не стои комерсиализъм, а желание за високо качество", подкрепи практиката и председателят на Българския лекарски съюз Венцислав Грозев.

Очаква се от догодина и генеричните производители да имат подобен кодекс за оповестяване.



ПАЦИЕНТИ

Иновативните компании имат и правило да публикуват кои пациентски организации и с колко спонсорират. През 2015 г. например "Рош" са дали 42 000 лв. на асоциации на пациенти с ревматоиден артрит, с бъбречни заболявания, с онкологични заболявания за обучения и проекти. "ГлаксоСмитКлайн" са превели 61 000 лв. на асоциацията на българите, боледуващи от астма, което е почти 25% от финансирането на организацията. "Байер" са дали 32 000 лв. на Националната пациентска организация за "финансиране на позиция експерт осигуряване на достъп за пациенти".