Онази България не си отива на 9.IХ.1944. Колкото и да се раздуваше случилото се на тази дата, фактически тя с нищо не е променила държавното устройство. Само дето Кимон Георгиев управлява с любимите си "наредби-закони", понеже е разпуснал Народното събрание, както вече го е правил; регентството, макар и в променен по семейни причини състав, си е регентство, понеже и царят си е цар, ама невръстен; година след великата дата (на 18.ХI.1945) си е избрано напълно законно XXVI Обикновено народно събрание с участието на политици от цели 4 разнородни политически партии, сиреч - с мнозинство и опозиция; независимо от нещата, които са му се случили, то приема близо 300 нормативни акта. Търновската конституция си е Търновска конституция, друга няма, многопартийността - многопартийност, частната собственост - частна собственост... - е, да се чуди човек кои политически неграмотни люде пишеха в учебниците, че на 9.IХ.1944 било имало революция, хем социалистическа.

И сега, какво става...

На 26 юли 1946 същото туй XXVI ОНС гласува Закон за допитване до народа за премахване на монархията и за свикване на Велико народно събрание. Дебелите книжки пишеха: "С този закон се дава мощен тласък на революционния процес... и се пристъпва към отмяна на старите отношения и превръщане на създадените след 9.IХ.1944 г. нови обществено-политически и институционни отношения в конституционна норма." Няма и седмица по-късно и те ти го и Указ No 12 от 31 юли 1946 г., с който въз основа на член 7 от този Закон се свиква Велико народно събрание. Абсолютно конституционно-съобразно! Съвършено конституционно съобразен си е и референдумът за народна република, чиято дата е определена пак със Закона за допитването - 8 септември 1946.

След възторжения 10 ноември 1989 мине не мине година и току някой хукне да пита дали бил законен този референдум. Баш си е законен, и аз, като верен историк-наивист, мисля, че колкото и да е било манипулирано провеждането му, то резултатът от него (95.63 за република, 4.37 - за монархия) сто на сто не е бил чак толкова далече от тогавашното настроение на народа. (Все пак мозъците са били достатъчно промити с онова абсурдно словосъчетание "монархо-фашизъм".) Вижте обаче датата! Две години по-late! Така че и обявяването на България за НРБ (на 15 септември 1946) на специална сесия на ХХVI ОНС пак е в съответствие с Търновската (царската, царската!) конституция, защото друга, естествено, още си нямаме... - тука малко нещо така абсурдно се получава, но то у нас кое не е абсурд? (Впрочем хич даже не е абсурд, аз да ви кажа като историк-наивист! Това обявяване на България за народна република чисто и просто запушва устите на опозиционните депутати; те ужасно настоявали за пунктуалното спазване на Търновската конституция и тя си се е спазвала до край! Голям кеф..., макар че това спазване нещо ми напомня, ама нейсе!)

Тъй...

По силата на член 13 от закона, приет от онова ОНС, същото то автоматично си се саморазпуска след свикването (на точно указаната пак в Закона дата 7 ноември 1946) на Велико такова, изборите за което са произведени на 27 октомври.

Държавните историци и техните приват-доценти тез работи по-хубаво ги знаят от нас, историците-наивисти, обаче аз ги припомням знаете ли защо?

Защото малко след това, дами и господа, става какво?

Навършват се 800 дни от 9 септември 1944 година!

Хем няма майтап! Бройте, ако не вярвате!...