То туй име не е на деня само, ами, пусто да остане, ще вземе да остане и в историята. Хем във военната - пък тя дано не се окаже история на Третата световна война.

Да му се не надяваш на Стефчо Тафров, че ще окаже фениксът на демократичната ни извънкариерна дипломация! Този посланик-чудо, абониран за ключови световни столици, се възражда вече дважди - от пепелта на двама президенти, Желев и Стоянов. Пък един ден като изгори и Първанов, и над неговата още димяща клада неминуемо ще изпляска с крилца и пак ще се въздигне в международните небеса. Но то къде ли още по-високо от удостоените вече с нежното му присъствие Рим, Лондон, Париж и Ню Йорк?

Има къде! Тепърва му предстои заслужено посланичество в победилия Вашингтон, тъй като след Победата туй Берлин, Токио, Москва, Пекин, Делхи и тути кванти вече и за столици няма да се считат. А тъй, за тути фрути и тути капути. И огромна заслуга за това ще има Стефчо Тафров, изявил се не само като Феникс, но и като Ястребът на Съвета за сигурност на ООН! Тъй че, ако тая организация сколаса да оцелее, ние просто не виждаме по-читав неин бъдещ вожд - след Кофито - от Стефито! Леле, как ли ще се надуе, накипри и натопорчи... Че то и именцето му таквоз, подходящо - тафра на турски ще рече високомерие, надменност, самохвалство. А пък Стефан значи направо корона!!! Ум да ти зайде.

...Някои ще запитат, и с право, защо името на деня не е това на героя на деня - Мони Паси, който отново ни изуми с майсторлъка си да се изтафря по най-непредвидими поводи (виж 1-а стр.). Обяснението е просто: писали сме вече за етимологията му. А обясненията, които един ден Паси и Тафров, както и мн. др. отговорни другари ще дават пред един нов Нюрнберг, тепърва ще се пишат! Съветваме бъдещите им адвокати да потърсят оправдание в злочестата орисия на техните имена...