Слънцето се излива като вряла шкембе чорба, а отдолу, по липса на дамар, сме ние двамата с комшията.

- Студената бира е класика в тази ситуация! - казвам, за да подведа разговора към това кой ще черпи днес (верен отговор "той").

Комшията мълчи, преглъща, но или още не е чак толкова жаден, или не се сеща за какво иде реч. По тия географски ширини и дължини да разчиташ на досетливост е безумие, затова кимам към магазинчето отсреща:

- Сутринта докараха ретро бира.

- Съвсем както едно време ли е бирата? - кокори се комшията и преглъща хищно. Сетне нравът надделява над жаждата. - С умрели мухи, та трябва първо да гледаш бутилката срещу светлината?

- Да, внасят ги от Испания, наши работници ги отглеждат там! - казвам ехидно.

На комшията децата му са в Испания, та знам къде да бия. Разбира ли ти обаче комшията от бой!

- Их - въздиша той, - Испания си е Испания! Знаят там къде е хубавото!

- Комши, да не прегря?! - диагностицирам го.

- Ти ходиш ли в Испания да си правиш зъбите?

- Не, защото зъбите ми тревожно намаляха!

Той ликува:

- А испанците идват тук на зъболекар! Излиза им много по-евтино дори и като се смятат пътят и хотела.

- Аз това не го вярвам!

- В Испания една коронка е 1000 евро, а у нас е 100 евро!

Пресметнах наум, проверих сметката и признах:

- Ами че това си е чиста далавера!

- Далавера, че и оттатък!

Човек като няма пари за бира, става страшно предприемчив.

- Слушай, това е далавера и за нас! Аз имам... - съсредоточих се и започнах да броя с език - ...една... две... три... коронки. Значи съм спестил поне 2700 евро, след като са ми направени в България, а не в Италия!

- Така е! - ококори се моят човек. - Абе, ей! Ти, ако си направиш още 3 коронки, за да спестиш още 2700 и ще си купиш лимузина втора ръка!

Сетих се:

- Аз ще си сложа коронки на всичките 23 зъба и ще си купя апартамент!

- Блазе ти... - изгледа ме комшията. - Обаче знаеш ли, испанците не са чак толкова гяволи.

- Защо, бе?! - учудих се.

- Те могат да идват в България не само за да пестят от зъболекар - обясни ми той. - Могат да идват, за да пестят от транспорт. В Испания билетът за метро е две евро и половина, а у нас еднодневна карта за целия градски транспорт е две евро. Испанецът ще си се вози цял ден на какъвто си иска транспорт, докато се насити!

Обмислих думите му и нямаше как да не призная:

- Ей, умен си като змей!

- На испанците им е по на сметка да ходят на ресторант при нас - продължи комшията. - При тях едно кафе е три евро, а тук за тези пари испанецът ще удари две шкембе чорби с половин хляб и бира и ще му останат 30 стотинки за солети за десерт.

- Плюй си в пазвата това да не стане! - предупредих го навреме.

- Защо?!

- Как защо?! Като се изсипе тука целият испански народ, ще ни изпият бирата, бе!

Той се стресна:

- Дали да не звъннем на националния телефон за спешни случаи 112?!

- Не, това е въпрос на междудържавни спогодби, уреждащи Шенгенското пространство и бирата.

- Тогава?!

- Да пием бира, докато има! - възкликнах. После се сетих за студентските години. - Гаудеамус... - затърсих думата - ...биритур!

- Съгласен!

Комшията извади от джоба си двулевка, гордо сподели:

- Синът ми ги прати, да се почерпя!

- Браво! - казах искрено и добавих. - Значи ще купиш бира?

- За теб синът нищо не ми каза.

- То се подразбира! Левовете са два и ние сме двама! Подсетило те е детето! В Испания е така, комши, ако не вярваш, питай сина ти!

Комшията се намръщи, но отиде за бира, което значи, че стигнахме до верния отговор на въпроса "Кой ще черпи днес?"