България не се възползва ефективно от милиардите евро за наука в ЕС и успява да усвои от тях нищожни суми. Съюзът разполага с рекорден бюджет за наука и иновации до 2020 г. - над 80 млрд. евро по програма "Хоризонт 2020", от които до края на 2015 г. са усвоени 9.6 млрд. евро. На този фон български учени са успели да класират 91 проекта за скромните 13 898 848 евро, или 0.15% от всички финансирани проекти. "Принос" за това България да е на опашката имат куп министерства и съвети, които се справят плачевно с координацията и подпомагането на учените за участие в програмата.

Такива са констатациите в извършен одит от Сметната палата на приноса на програма "Хоризонт 2020" (в периода 01.01.2013-31.12.2015) към стратегическите цели пред България в областта на науката и иновациите. В анализа експертите на палатата са направили на пух и прах ведомствата, натоварени с координацията на програмата.

С класираните 91 проекта България е на дъното по успеваемост на проектните предложения с дял от 4.05 на сто. За сравнение средната успеваемост за всички участници в програмата е 13.37 на сто. От общо 91 класирани проекта само при 10 българската страна е координатор (с обща стойност 810 705 евро), а при останалите съответните екипи участват като партньор в проекти от други страни. Българските учени и бизнес са успели да класират 42 проекта на стойност 6.6 млн. евро в приоритетната област "Обществени предизвикателства", по която се финансират здравни, социални, енергийни и др. разработки, 16 са одобрените проекти при приоритет "Водещи позиции в промишлеността" (3.2 млн. евро), 18 проекта на стойност 2.2 млн. евро ще получат финансиране по линия на "Високи постижения в научната област". Българските проекти, които са оценени като допустими по програмата, са на стойност 383 213 936 евро, но огромната част от тях са останали нефинансирани в състезанието за наличните средства.

Липсата на капацитет в две министерства и лошата координация имат сериозен принос за представяне на българските фирми и учени, се разбира от одита на Сметната палата. Няма дейност, в която изводът да не е съкрушителен, с изключение на стратегическите документи. При стратегиите страната ни се е справила с отразяването на различните европейски политики, но пък плановете за действие нямат най-важното - нужното финансиране. Капацитетът на управление е под всякаква критика - за период от две години дирекция "Наука" към просветното министерство, която отговаря за координацията по програмата, е била оглавявана от 6 души. От министерството на икономиката, което би следвало да е водещо, няма представител в контактната мрежа по програмата, която е работила на доброволен принцип и неефективно. Сайтът на програмата не е бил актуализиран редовно. Сред сериозните проблеми се изтъква и обвързването на парите за заплати по проектите с нивото на заплащане в съответния университет, като по тази линия новите страни членки на ЕС са сериозно онеправдани спрямо по-богатите държави в съюза. Сериозен минус у нас е липсата на помощ при подготовката на проектите, както и затрудненията около получаване на съфинансиране от банките за изпълнение на дейностите.