България не изостава от модата за биоземеделие и дори е лидер в ЕС по ръст в броя на този вид производители в рамките на последните пет години. Броят им в началото на 2015 г. е близо 4 хиляди, като за последните пет години се увеличава над пет пъти при ръст от 17% средно за общността. Това показва анализ на неправителствената организация "ИнтелиАгро", посветен на биопроизводството.

Сертифицираните площи с биологично производство или в преход към такова в България нарастват близо четири пъти между 2009 и 2014 г. Най-интензивен е бил ръстът през 2010 г. (площите се удвояват), 2012 г. (с 56%) и 2013 г. (с 44%), когато те достигат пика си от над 56 хиляди хектара (560 000 декара), показва анализът. Покачването през този период е най-силно сред 28-те страни членки на ЕС и с над 14 пъти по-бърз темп спрямо средния за общността.

Българските фермери отглеждат най-много биопшеница, етерично-маслени култури и култури, предназначени за медицински цели. Водещи са и ядките, слънчогледът, лозята и др. Производството на биоживотински продукти обаче изостава значително. Най-често то се практикува в единични малки стопанства. За сметка на това най-сериозно се откроява пчеларството - България заема първо място в света по брой пчелни семейства, отглеждани по биологичен начин. Силният ръст започва през 2011 и до 2014 г. броят им нараства близо четири пъти. От 5-8% в края на изминалото десетилетие делът му в сектора вече е почти 1/3 към 2014 г., отчита анализът.