:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,303,680
Активни 237
Страници 22,200
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Най-сложният въпрос в референдума е за избора на шефове в МВР

Изборът на новия председател на Софийския апелативен съд е още едно доказателство за проблемите в системата, смята преподавателят по нормотворчество Екатерина Михайлова
СНИМКА: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Екатерина Михайлова е университетски преподавател, почетен професор на НБУ по нормотворчество, парламентаризъм и история и развитие на българското право. Народен представител от 1991 до 2009 г. През 2001 г. е избрана за председател на СДС, а през 2004 г. става зам.-председател на новоучредената ДСБ.
- Г-жо Михайлова, заедно с президентските избори (вероятно) на 6 ноември ще гласуваме и на референдум с шест въпроса. Три от тях президентът Плевнелиев постави на вниманието на КС. Каква е прогнозата ви за становището на конституционните съдии за електронното гласуване, намаляването на депутатите до 120 и за промяна в системата за избор на шефове в МВР?

- Разбира се, че не мога да се ангажирам с отговор, защото това е работа на КС. Очаквам обаче съдът да отговори на няколко много важни въпроса, които надхвърлят конкретните казуси. Един от тях е доколко допустимо е в България провеждането на конституционни законодателни референдуми. В момента в конституцията имаме много пестеливо уреждане на въпроса относно прякото управление. Имаме един текст, който казва, че цялата власт произтича от народа - било пряко, било с представителство. Оттам нататък кои са темите, които може да бъдат подложени на референдум, ни говори т.нар. закон за референдумите. В него кръгът е ограничен, изключени са темите от компетенцията на ВНС, финансово-данъчни въпроси и т.н. Точно това е големият въпрос, заради който и президентът е сезирал КС: допустимо ли е да се провеждат референдуми, които засягат конституционна материя и ще доведат до промяна в основния закон? Безспорно част от въпросите са такива. Например при положителен отговор за намаляване на депутатите конституцията трябва да се промени. Втора тема е дали това може да стане с обикновено или с Велико НС. Българската конституция е отделила цяла глава за реда, по който тя може да се променя, но въпреки това този конкретен въпрос не е изяснен.

- Какво е вашето тълкуване?

- Едното тълкуване сред колеги, с които сме обсъждали темата, е, че след провеждането на подобен референдум се стига до политическата воля на лицата, които биха могли да предизвикат законодателна инициатива. Другият поглед е, че въобще не може да се стигне до такова решение, защото то не е уредено никъде. В почти всички държави, в които конституционен референдум е допустим, има изрични текстове, в които е казано как се процедира след това. Затова казвам, че сезирането на КС е добър повод за отговор на една сложна материя, по която у нас няма практика. Ако отговорът е, че конституционният референдум е допустим, след това трябва да се упражни натиск върху органите, имащи право да променят законодателството, да направят съответните промени.

- Означава ли това, че дори при утвърдителен отговор на някой от въпросите и при прескачане на прага за референдумите на практика може да не произтече нищо особено?

- Възможно е. Начинът, по който е уреден въпросът за прякото участие на гражданите в управлението, говори за т.нар. факултативен референдум. След допитването органите, било на местно или на централно ниво, трябва да вземат съответните решения. Разбира се, в закона за референдумите има пасаж, който казва, че при отговор "да" по въпрос, свързан със законодателството, ако НС не приеме действия определено време, този текст започва автоматично да се прилага. Да, но това означава да имаме референдум, в който въпросът е написан толкова ясно, че да може да замести текста в закона. Докато в случая имаме по-скоро концептуално зададени въпроси. България няма богат опит в прилагането на прякото управление, поради което сега се учим. По повод прякото управление на гражданите ще кажа още нещо. То е най-близо до народния суверенитет, до "решава народът". Но правовата държава изисква и още неща, за да бъде такава. Едно от тях е прякото управление да е в рамките на изискванията на демократичното устройство. Иначе пряката демокрация може да се превърне в диктатура на мнозинството. Виждаме, че проблемът с прякото управление не е само проблем на България. Чета, че след Брекзит юристите на Острова се занимават в момента основно с това какво да се прави оттук нататък. Започнаха спорове каква обвързваща сила има референдумът, кой трябва да решава занапред.

- Кой от въпросите в нашия референдум би предизвикал най-непредвидими последици?

- За мен най-сложен - правно и управленски, е въпросът за прекия избор на шефовете в МВР. Конституцията дава правомощия на изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет да опазва обществения ред и националната сигурност. Пак в конституцията е казано, че държавната администрация, част от която е МВР, е назначаема. Тук излиза големият въпрос: да си представим, че въпросът в референдума на "Шоуто на Слави" получи отговор "да" и хората започнат да избират пряко част от шефовете в МВР. Как те ще се впишат в една обща система на опазване на обществения ред, при положение че имаме правителство и министър на вътрешните работи, които не са избрани с пряк вот? Пряката форма на избор на районни и окръжни директори е позната по света, но само в страни с федеративно устройство. Тук се предлага едно преплитане на системи, което ми се струва сложно за реализиране.

- Какво мислите за мажоритарната система в два тура при избор на депутати?

- Няма спор, този въпрос е конституционно допустим. По принцип мажоритарната система създава резултат, в който доминират големите партии. Не казвам, че това е лошо. Ако се направи, ще принуди малките да се окрупнят. През механизмите на избирателната система можем да постигнем резултат, свързан с функционирането на партиите. Това го виждаме на местни избори, там често малките застават зад определен човек, за да съберат по-голям вот. От друга страна, мажоритарната система има предимството да подтиква партиите да излъчват по-качествени кандидати, защото изборът се провежда в по-малки общности, в които хората се познават по-добре. Ако такава система се допусне, може би ефектът би бил, че партиите ще се опитат да не разчитат на чисто партийния вот, а ще търсят кандидати, които ще разширят кръга. Това ще накара партиите да се реформират. Но веднага посочвам и рисковете. При мажоритарен вот не без основание страховете са, че се откроява корумпираният, корпоративен контролиран вот. В най-пълна степен това вече сме го виждали на местни избори. Чрез влияние върху малко хора може да получиш голям изборен резултат. Когато броят на населението е голям, например в София, контролиран вот върху 1000 души потъва. Но в по-малки общности той може да се окаже решителен. Няма идеални избирателни системи, в пропорционалната партиите доминират над личностите и се появяват многопартийни коалиции, но пък се разширява представителността на гражданите. Мажоритарната пък дава възможност за по-стабилни мнозинства и за коалиции от 2 до 3 партии.

- След промените в конституцията м.г., свързани със съдебната власт, казахте, че не по-маловажни ще са и новите текстове в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Те се приемат в момента. Прави ли се според вас сериозна съдебна реформа?

- Аз съм привърженик на по-радикалните решения, но в крайна сметка нещата се движат в рамките на възможното. Промените в ЗСВ, които минаха на първо четене, са стъпка в правилната посока, която трябва да бъде подкрепена. Между първо и второ четене се предлагат още промени, които ще доразвият определени идеи, ако се приемат. Поне това, което е внесено, трябва да стане факт, за да се придвижи напред съдийското самоуправление. Би било добре и поне малко да се намали централизацията в прокуратурата. Лично аз бих искала повече, но явно засега това не е възможно. След гласуването на законите ще бъде не по-малко важно да има хора, които ще ги прилагат по начин, който да води до справедливост. Трябва внимателно да следим как се провеждат процедурите за избор на хора. За да не стигаме до поредния случай, в който някакви хора се избират незнайно защо. Или по-скоро е знайно, че някой с някого се е договорил. От такива магистрати не можем да очакваме да проявяват смелост и постоянство. Независимо какво сме написали в закона, ако го прилагат хора, избрани с договорки, този закон няма да има стойност.

- Това свързано ли е с избора на новия председател на Софийския апелативен съд Даниела Дончева?

- Този избор бе още една илюстрация на проблемите в системата. Не познавам колегата и не коментирам нейните качества. Но престрелката между членовете на ВСС, на която станахме свидетели, оставя поредния лош привкус. Там нещо стана, а ние не разбрахме какво и защо. Имаше прекалено много недомлъвки, прекалено много лични нападки. Важните хора в системата пак се изпокараха. Говоря като човек, който е извън нея и наблюдава отстрани, без да знае всички подробности. Изборът бе направен по странен начин и прибави още едно петно към останалите петна върху образа на ВСС.
2
2375
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
10 Юли 2016 18:50
преподавателят по нормотворчество

Това някаква нова дисциплина ли е или аз съм непросветен ?
11 Юли 2016 11:25
Тя ме успокои! Досега се притеснявах, че съгражданите ще ми избират шеф на МВР, като гледам какви: кмет, общ. съветници и дупетати са ми избрали. Сега разбирам, че какъвто и да е резултат от който и референдум да се получи, май няма да промени НИЩО. Благодаря за информацията!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД