Знаменитата културна дискусия между Божидар Димитров и Велислав Минеков по НТВ бе мащабно споделена и обсъждана във фекалната й част. Решихме да отделим място и внимание към други фрагменти от това съкровище - и заради семейната публика на вестника, и защото "онова място" от разговора вече е сдъвкано, смляно и отпратено по каналния ред на публичността.

Моля.

***

Проф. Божидар Димитров: ...Говоря по принцип. Принципно. Аз съм твърдо убеден, че един държавен служител трябва да бъде оценяван не по думите си, а по работата си. Вежди Рашидов - думите му, езикът му наистина не е език на благородна девица или джентълмен, както на много български политици. Моят език между другото е горе-долу същият, тъй като Вежди Рашидов е отрасъл в сиропиталище. Аз съм отраснал в моряшка и рибарска среда на родния Созопол. В смисъл - всеки човек може да сбърка, когато изпадне в гняв... Много пъти може да сбърка, важното е какво прави.

Проф. Велислав Минеков: Когато ни псува и ни нарича циганска нация. Извинете - "да ви... еди-какво си, трибуквие, циганската нация" - вие част ли сте от тази циганска нация?

БД: Амиии... Да си говори квото иска. Когато е пийнал, всеки човек говори...

ВМ: Не може министърът на културата да говори по тоя начин. Той да си се връща в циганската нация, там му е мястото! Там да си отиде!

БД: ...Аз съм 20 години и кусур директор на Националния музей или изпълняващ длъжността. Около две дузини министри и зам.-министри ресорни са минали, са ме ръководили през това време. И мога да потвърдя, че това, което се свърши по (времето на) Вежди Рашидов - като музеи, като театри и реформи в тях - нито един от тези две дузини министри и зам.-министри не са го направили. Нещо повече...

ВМ: Ама това са страшни басни, които се повтарят. Сега, извинявайте много, ама Божидар Димитров като служител на същия министър... (не се разбира) и го защитава.

БД: А, не, не, не, не, не! Такива приказки няма да говориш! Обещах на жена ми да не те нападам! Никой не ме е накарал.

ВМ: Ама това е. Групата от петима защитници на министъра всъщност са на хранилка при министъра. Това е. Вие видяхте, че има една петорка.

БД: Ами това е езикът, срещу който протестирате!

ВМ: Не, не, не. Точно това е истината. Това е неприятната истина... Пет човека. Вие прочетете имената и лицата в този списък.

БД: Абсурд. Аз преставам да разговарям.

Анна Цолова, НТВ: Довършете мисълта си.

БД: Не мога да я довърша, не мога да я довърша... Аз не работя за министерството. Аз работя за българската държава! Вежди Рашидов е един двайсетте министра...

ВМ: Погледнете загубите на т.нар. Лувър!

БД: Кои загуби?! Кои загуби бе, приятел!

ВМ: Милиони! Милиони!

БД: А знайш ли ква е функцията на един музей? Знаеш ли ФУНКЦИЯТА на музея?! Той не е да печели пари, той е да бъде трезор. Знаеш ли, че в Бритиш мюзеум няма вход за билети?

ВМ: Правилно. Чудесно. Точно така е. Това е истина. Но когато се лъже, че там се чакат три хиляди души посетители; когато се лъже, че там се очакват милиони да потекат, а всъщност е загуба, това е откровена лъжа. Това не е героизъм. (...)

Анна Цолова: Едно от обвиненията срещу него, а и срещу вас, е, че защитавате тези обекти - че се реставрират по един бутафорен начин.

БД: Вземете като Лютви Местан един тълковен речник и прочетете какво значи бутафорен. Бутафория е, когато една крепост или една църква се реставрира с картон. Това пише вътре: бутафория е имитация с картон, пластмаса или нещо друго.

***

Тук спираме, за да поседнем на няколко блокчета итонг, да си направим и масичка от същия материал и да пием по една бира за здравето на нашата haute culture и нейните живи паметници.