Ей така ще си загина млад и зелен - ще ме хванат някакви и ще ми рекат - кажи, сине майчин, какво е това маскарпоне, издай тайната доброволно, да те не счупим от бой, а аз няма да мога да им я издам. Като не знам нещо, не го знам!

В днешни времена човек трябва да е подготвен за всякакви приятни изненади, затова приятно не се изненадах, като насреща по тротоара се зададе партийният ми лидер. Ходи пеш, без охрана, небрежно размахва найлонова торбичка с две минерални води и типов хляб и изобщо не обръща внимание на телевизионния екип от другия тротоар, който непринудено снима как началството непринудено ходи сред народа и си пазарува насъщния за дома и семейството. Наздраве желаем, началство, викам, разгеле, вие там сте в течение на всичко, което става в държавата, от два дни не мога да спя, тормози ме един въпрос, помагай - можеш ли да ми обясниш какво е това маскарпоне и има ли то почва у нас.

А партийният лидер ме гледа накриво и казва, и ти ли, Бруте, ние на теб се надявахме като на твърд електорат, и ти ли се поддаде на вражеската пропаганда и популисткия лозунг, че всички сме маскари... Я кажи колко ти платиха за тоя провокационен въпрос олигарсите от вражеската олигархична групировка.

Не съм го измислил аз, отвръщам, оня, дето се подпира на фенера на "Витошка", го е измислил, аз си имам алиби - тогава не съм бил роден.

А партийният лидер, като разбира, че не съм минал на другия партиен бряг, се поуспокоява, усмихва се непринудено към камерата на отсрещния тротоар и казва, че се радва да ме види и с удоволствие би поговорил с представителен екземпляр от народа като мен. Питай още нещо, ние тайни нямаме!

Като е така, викам, що още не знам кой ни е кандидатът за президент, ами си го пазите в тайна само за вас си.

Партийният лидер туря една сянка на дълбок размисъл на челото и след въздишка отвръща, че това е родната маскарлива политическа действителност - няма да си кажем кандидата преди онези, за да не вземат ония да го омаскарят предварително.

Като го омаскарят, ще стане на маскара, нали, питам, а партийният лидер декларира, че от маскари всичко може да се очаква. Защото техният кандидат е пълна маскара, ние сме се подготвили отдавна и само чакаме да го обявят, за да покажем на целокупната нация маскарлъците му.

А, казвам, те значи също си го пазят в тайна, за да не го омаскарим ние и по тоя начин компрометираме политически, така ли, а партийният лидер ми обяснява, че омаскаряването на маскара не може да се тълкува като политически компромат, защото маскарата си е маскара и всичко, което може да се рече по нейния маскарлив адрес, ще е вярно, така че каква ти тук политика - просто и чисто човешко възмущение срещу недостойните деяния на вражеската маскара.

Предполагам, те същото ще ми рекат, казвам, а лидерът заявява, че със сигурност ще го рекат, но то ще е пълна лъжа и манипулация, докато това, което той ми казва, е чистата и неомаскарена истина. И изобщо не е вярно, че политиката е мръсна работа, тя всъщност е работа за чисти и почтени хора, с поне четири оправдателни присъди срещу опитите за омаскаряване.

Ония там имат ли си четири оправдателни присъди, питам, а той ми казва, че те може и да имат, само че техните са съвсем пресни и още не са минали последна инстанция, така че нищо не е сигурно, сигурното е, че тяхната маскара е маскара под гаранция, докато за нашата гарантираме, че никой не може да докаже, че е маскара. А от предизборния щаб току-що са му направили справката и в слушалката са му издиктували, че маскарпоне е сирене, така че никой не може да твърди, че партията не живее с болките и тревогите на електората.

Като е сирене, що го слагат в пастичките, питам, а лидерът ми отвръща да не бъда нахален, защото на маймуна съм го бил обърнал и ако продължавам така, ще ме омаже целия в тъпото маскарпоне, да ме видят всички каква маскара съм.

И сигурно щеше да го направи, ама нали още кампанията не е почнала - запази си маскарпонето за нея! Понякога на човек му върви, да знаете!