През последната година телефонните измамници са успели да се обогатят с над 6.7 млн. лв. С това голямо число прокуратурата потвърди катастрофалните резултати срещу телефонните измами - едва 10% от тях се разкриват. Тези престъпления са почти половината от всички измами, които са на второ място по масовост след кражбите и грабежите.

Вчера прокуратурата представи две проучвания - свое и на УНСС. Между тях има разминавания, тъй като сумите в изследването на УНСС са смятани въз основа на близо 1000 медийни публикации, тъй като МВР нямало статистика по въпроса. Прокуратурата обаче твърди, че е ползвала данни от регионалните прокуратури. Те показват забележителен ръст на печалбата на този криминален "бизнес" - през 2011 г. - малко 2.3 млн. лв., през 2012 г. - над 2.3 млн. лв., през 2013 - 4.3 млн. лв., през 2014 г. - над 3.8 млн. лв., през 2015 г. - над 6.7 млн. лв. Най-често хората дават между 1000 и 3000 лв. В 15% от случаите сумата е над 10 хил. лв.

В огромната си част измамите се вършат от ромски фамилии от Плевен, Русе и Велико Търново. Обикновено има три нива - т.нар. въртячи, които контактуват с жертвите по телефона, на второто ниво са хората, които вземат парите, често пъти това са таксиметрови шофьори, наети по обяви за работа, които не знаят какво носят, и третото ниво са "мулетата", които носят сумите на организаторите. Въпреки богатата информация за структурата и методите на измамите, извършителите рядко биват разкривани. А когато това се случи, масово получават условни присъди. Рецидивът също не се наказва тежко. Масово се прекратяват и спират дела заради неразкрити извършители.

Прокуратурата иска законови промени, с които да се сложи лимит на броя предплатени СИМ карти, които може да притежава един човек. Мъж от Добрич например имал около 80 хил. карти, друг от Димитровград - около 25 хил. Подобно ограничение се предлага и в проектозакона за противодействие на тероризма.

Държавното обвинение иска да се увеличи на 8 месеца срокът, в който мобилните и интернет доставчици са длъжни да съхраняват трафичните данни на потребителите си. В момента той е шест месеца и беше намален, след като Съдът на ЕС отмени евродирективата, на която се основаваха тези текстове от Закона за електронните съобщения. Преди това срокът за съхранение беше една година. Друго предложение е в НК да се въведе по-тежко наказание за измама, извършена чрез телефон.

На разследването пречело и изискването в НПК на разследващите да дават информация за човека, чиито данни искат от мобилните оператори. МВР и прокуратурата искат данните, за да разберат кой говори по телефона и няма как да дадат такава информация преди това, обясниха оттам.

Отделните дирекции на МВР не си помагат една на друга, оплакаха се от прокуратурата. Липсва координация, когато обаждането е от една област, а предаването на парите - в друга. Друг проблем е, че дори когато се подслушват телефоните, не се разбира какво се говори, защото е на цигански.

Прокуратурата смята да заснеме телевизионен клип, който да бъде излъчван по БНТ в най-гледаното от възрастните хора време и да им заостря вниманието за измамници.



ПРОФИЛ

Най-често жертви стават възрастни хора от градовете, 2/3 от тях са жени. Най-успешният сценарий е помагане на пострадал в катастрофа близък или болен от заразна болест. В масовия случай измамите се вършат с обаждане на стационарен телефон.

Извършителите пък са на възраст между 18 и 35 години, предимно безработни, с ниско образование, осъждани. Голяма част са от ромски произход. В 93% от случаите измамниците са мъже. Миналата година за телефонни измами са осъдени 129 души. Няма присъда по-висока от 5 години, а в 55% от случаите осъжданията са условни.