Законът забранява дребните букви в рекламите за заеми. Всяка листовка и брошура трябва да спазва равен шрифт, а не да скрива в ситни редове капани, свързани с лихви, такси, комисиони и т.н. Банките ще са длъжни да дават достатъчно време на клиента - 14 дни, да си занесе проектодоговора вкъщи, да го разгледа на спокойствие и да се откаже, ако реши, че не му е изгоден. Сега обикновено човек трябва да сложи подпис набързо в офиса, а после открива, че в договора има смущаващи клаузи.
Кредитиращите институции няма да имат право да начисляват такси и комисиони от типа "усвояване" и "управляване на кредита", тъй като се предполага, че тези разходи са включени в лихвата. Дублиращи се такси с различни имена за една и съща дейност са забранени.
Банките да не бързат да плашат длъжника със съд и изпълнителен лист, ако той закъса с вноските, а да се опитат да му помогнат, повелява още новият закон. Това означава да се свържат с клиента, да разберат защо не плаща, да се опитат да преструктурират кредита или да го рефинансират.
Законът задължава банките да уведомяват потребителя, ако заради покачване на лихвата месечната вноска порасне с над 20% спрямо момента на подписването на договора.
Добра новина е, че всеки българин ще може да погаси предсрочно ипотечния си кредит, без да бъде "глобен". Такса за това не се дължи, стига вече да са платени 12 месечни вноски, гласи законът. Това важи и за старите заеми. Ако човек реши да се отърве от взет съвсем наскоро ипотечен заем - преди да е минала поне година - все пак ще трябва да обезщети банката за преждевременната раздяла. Но таксата, която ще му бъде удържана, не може да е по-голяма от 1% от дължимата сума. С промяна в Закона за потребителския кредит бе ликвидирана наказателната такса, която банките събираха при предсрочно погасяване и на ипотечен кредит, но само за заеми до 147 хил. лв. Сега таксата се премахва и за големите ипотеки.
Важен детайл е, че законът, който предстои да бъде обнародван, ще влезе в сила от 21 март, т.е. със задна дата. Причината е, че с него България влиза в крак с директива, която трябваше да бъде приложена в нашето право най-късно до тази дата. Служителите на кредитиращата институция ще са длъжни подробно да разясняват всякакви детайли по кредита - за лихви, такси, как се образува ГПР - годишният процент на разходите, как се изчислява погасителната вноска, вкл. и какви са последствията при просрочени плащания.
От закона обаче не става ясно как клиентът би могъл да докаже, че когато е договарял кредита, не са го предупредили за рисковете и за начина, по който се калкулира лихвата по кредита му. Недоволните кредитополучатели могат да се оплакват на помирителна комисия към Комисията за защита на потребителите. Ако там спорът не се уреди, съдът е насреща.
Предвидени са и глоби за банките и техните служители, ако нарушават закона. За брошурка с подвеждаща реклама на кредит например глобите са между 2000 и 20 000 лева. Ако банката хитрува с методиката, по която пресмята лихвите по заемите, санкциите са от 20 000 до 40 000 лева, а при повторно нарушение - до 80 000.
Тези наказания ще се налагат от Комисията за защита на потребителите, която е основен контрольор по спазването на закона.
ЗА ЛИХВИТЕ
Законът запазва действащата към настоящия момент уредба относно променливите лихвени проценти. Остава определението за "референтен лихвен процент", като банките ще са длъжни да "скачват" своите лихви с пазарни индекси като Юрибор, Либор и Софибор, за да не променят своеволно тежестта на обслужване на заемите. В закона се посочва, че банките нямат право да променят едностранно методиката, по която изчисляват лихвата по отпуснатия заем. Практиката на банките да си "играят" с лихвите по жилищните заеми бе сред най-оспорваните и доведе до хиляди съдебни дела за неравнопоставеност при сключването на договорите.
Предвидени са и глоби за банките и техните служители, ако нарушават закона. За брошурка с подвеждаща реклама на кредит например глобите са между 2000 и 20 000 лева. Ако банката хитрува с методиката, по която пресмята лихвите по заемите, санкциите са от 20 000 до 40 000 лева, а при повторно нарушение - до 80 000.
Тези наказания ще се налагат от Комисията за защита на потребителите, която е основен контрольор по спазването на закона.
