|
| *** |
***
Радан Кънев: ...Това, което интересува България, е че Турция от полудемократичен труден съсед и съюзник в НАТО се превръща сякаш в напълно недемократичен и много по-труден. Един от наша гледна точка вече квазичлен на НАТО. Така че тук вътрешните изводи, които трябва да си направим, са за много категорично укрепване на службите. Защото ние знаем, че по турска и по руска линия нашите служби винаги са били рехави. За много категорично укрепване на българската отбрана. И тук вече вижте как всички популистки приказки за чайки, сойки, яхти в Черно море - как рухват пред реалността, която всички знаехме, че е тежка. България е изправена в един от тежките исторически моменти на развитието си. Двете големи заплахи за България винаги са били източните империи. Българският патриотизъм, българският национализъм през XIX в. - говоря, Левски, Раковски, Стамболов - възникват като противотежест на идеите България да се прелее в една от тези империи. България да бъде част от източното пространство. Българският патриотизъм означава - Левски го е казал с прави думи: демократична република, член на семейството на свободните европейски народи. Българският национализъм е западноевропейско политическо течение. И той, естествено, означава силна отбрана. В днешно време трябва да сме наясно с две неща - военната ни сигурност е в НАТО. Нали е ясно, че глупостите на колегата Валери Симеонов за ракети на турската граница няма смисъл дори да ги обсъждаме. България и Турция са военно несъпоставими сили и ще бъдат такива. Нашата сигурност е в НАТО. България и Русия също са военно несъпоставими. Нашата политическа стабилност е в НАТО и Европейския съюз. Така че ние трябва да мислим за отбраната си и трябва да мислим за това какъв член на Европейския съюз сме - активен, пасивен? Че ние дори не отговаряме на критериите по глава "Правосъдие" и ние не сме истински редовен член. И да се тревожим от това, че българското правителство днес по тези въпроси е крайно кекаво... Ами имам предвид, че по въпроса за НАТО ние имаме двама министри, които наистина защитават българския национален интерес. И един премиер, който все пак държи цялата изпълнителна власт в ръцете си, който подрива усилията им... Нашата сигурност е в НАТО. И това, да бъдем пълноценен, отговорен, ангажиран и въоръжаващ се за собствена сметка член на НАТО, е национален интерес. И в момента не е абстракция. В момента е ежедневие. (...)
...Демокрацията сама по себе си винаги е фасада. Демокрацията, просто вотът на хората, винаги води до тирания и ние го виждаме днес в Турция - как вотът на хората може да води и до тирания. Републиканското устройство с неговите сложни баланси, с неговите здрави институции, които не се променят след всеки избори, е това, което създава истински свободното общество, истински развитото богато общество. И нека да видим какво става в Турция. Разгражда се независимият съд. Разгражда се независимото образование, очевидно за да бъде подменено с някакви кадри на управляващата партия. Разграждат се независимите служби за сигурност, за да бъдат подменени с верни на падишаха. Разгражда се основата на републиката под напора на някаква уж стихийна демокрация. И знаете ли какъв е тъжният извод? Тъжният извод е, че турците са тръгнали натам, където ние сме си от десетилетия. Щото ние си го нямаме независимия съд, че да го разградим. Тези републикански основи България никога не ги изгради, които Турция разгражда.