Правителството ще затегне допълнително контрола върху бюджетните разходи. Министерства, агенции, комисии, общини, областни управи, училища и останалите получатели на средства от хазната ще трябва да докладват в НАП и митниците за всяко плащане по договори на стойност над 30 000 лева, предвижда решение на кабинета, гласувано вчера. Съответно двете приходни агенции ще засичат данните и ще правят прихващания, ако се окаже, че фирмата, която чака пари от ползвател на бюджетни средства, е същевременно длъжник на хазната. Логиката на прихващането е, че не може фирмата хем да дължи на държавата данъци, акцизи, мита или такси, хем да иска да получи пари от нея.

Този механизъм за "нулиране" на вземания на бюджета и вземания на бизнеса бе въведен още в края на 2014 г., но тогава летвата бе по-висока - 100 000 лева, а сега на прицел ще бъдат и по-дребните обществени поръчки и договори на бюджетните организации - които надхвърлят 30 000 лева.

Освен увеличаването на обхвата на контрола има и други промени в механизма. За улеснение на разпоредителите с бюджетни средства обменът на информация с митниците и НАП няма да е по имейл, а през информационна система. Очаква се това да улесни процедурата и да направи възможен контрола върху три пъти по-нисък минимален праг на подлежащите на проверка разплащания. И сега приходните агенции са длъжни да проверят в 7-дневен срок дали даден изпълнител има чисто данъчно досие, или пък е длъжник, който не е предоставил обезпечения, и се налага да се направят запор на средства и прихващане. Но занапред, ако 7-дневният срок не е спазен и примерно министерството не е получило отговор от НАП или от митниците, системата автоматично ще изисква изясняване на положението в допълнителен 3-дневен срок.

От механизма на контрол са изключени обаче Народното събрание и съдебната власт, въпреки че те са големи възложители на обществени поръчки и имат сериозни харчове. Причината е, че първата и третата власт са независими и имат самостоятелни бюджети.



ЕФЕКТИ

Вчера не стана ясно какви допълнителни приходи се очакват след промяната в правилата. По данни на НАП новият механизъм през 2015 г. даде добри резултати. За първите 8 месеца хазната успя да събере 123 млн. лв. Не бе предоставена информация как се разпределя сумата по видове разпоредители. "Тази система работи добре. Рядко се стига до забавяне. Рискът при намаляване на праговете е именно такъв, но информационната система може да реши този проблем", коментира зам.-кметът по финансите на Столичната община Дончо Барбалов.