Бойко Борисов приказва почти час по Нова телевизия по актуални глобални и локални теми, очерта проблематиката, набеляза мерки.

Още в началото премиерът анализира международното положение с няколко резки, но правдиви думи: "Ако трябва да съм гадател или оракул, хороскопът на света е лош. И то много лош".

Едва ли има разумен човек, който да не се съгласи с тази констатация - независимо как се отнасяме към изкуството на хороскопа, науката на кристалното кълбо и влиянието на небесните тела върху ябълките на Нютон и Стив Джобс.

И трябва да кажем, че той е едва ли не единственият човек в държавата, който изразява реалистична и балансирана позиция: "Огромен отрицателен заряд. Наказанието и на лекоатлетите от Русия доведе до голяма ескалация на напрежението. Защото моят прочит е, че това би засегнало и Световното първенство по футбол. Дали ще е така или не, ще видим, но нищо не виждам в обозримо бъдеще, дори в средносрочен план, което да успокои света... С една дума, нищо добро не ни очаква. За да не тревожа хората, просто трябва да кажа, че и армия, и полиция, и жандармерия, и началниците им най-големите, всички са там (на границата)."

Какво правят през това време партньорите му

Цветан Цветанов ходи-броди по Америка и Израел; според едни анализатори - за да му сменят чипа, според други - за да се почувства държавник; според нас - и двете. Най-вероятно този човек полага максимални усилия да бъде индоктриниран, но в края на краищата - не можем да роптаем срещу природата.

Цецерон излъчва космически послания по теми като дружба, международно сътрудничество, секторни политики и окончателна победа на герберизма. Говори като човек, загледан в бъдещето, но не обозримото и оперативното, а бъдещето, което стои отвъд хоризонтите на зрението и разума. Напътства с абстрактни съвети стипендианти на "Конрад Аденауер", с Цецка Цачева посреща някакви дами от структура, наречена Съвета на жените в бизнеса в България.

Валери Симеонов разполага ракети по границите... на съзнанието си.

Ненчев и Митов нещо гарантират - но това го твърди Радан Кънев, сам по себе си солиден като каспичански фаянс в чуждо въздушно пространство.

Кунева гледа строго, но объркано.

Лиляна Павлова твори поезия - награждава млади архитекти и инженери, които си мерят визиите в рамките на конкурс под патронажа на министърката.

Като казваме поезия, не се шегуваме - "Достойни сме като държава, като български граждани, да имаме прекрасно градоустройство, фасади, хармония от цветове, училища, инфраструктурни обекти." С тези думи министърът обобщи резултатите от конкурса, проведен под нейно шефство.

След това отвратително дълго отклонение се връщаме на Бойчето, за да му изкажем пълна и безрезервна подкрепа и да призовем нацията за същото.

Доколкото разбрахме - решил е да става президент и да прави републиката президентска. Важна уговорка - Борисов не е казал такова нещо, но ние си правим такива изводи от думите му: "В сегашната ситуация коренно си преразглеждам фигурата (за кандидат-президент), която трябва да изпълнява в новия световен ред, който се задава, ако щете... Обединител. Нацията в следващите месеци и години ще има нужда от един човек, който да балансира между партиите, между изпълнителната власт и да опита да консолидира нацията, не да я раздели... Преосмислям (кандидата). Преосмислям го, защото в случая вече не касае дали е човек с много образование или с много титли, или с какво ли не друго още. Думата е - да бъде приет от всички, когато бъде избран."

В тия тежки дни държавите имат нужда от водачи - у нас просто няма кой друг и това не е майтап, колкото и смешно да изглежда.

Ако някой смята най-високият ни ръководител за карикатура - то е защото толкова можем да излъчим като общество.

Великата Британия, Владетелката на моретата и пр., и пр. - какви кадри има сега? Палячото Борис Джонсън и Тереза Мей, дето си играе на Тачър, но е толкова Тачър, колкото Ердоган е Ататюрк.

Тъй че - радвайте се и на това, което имаме.