Светът окончателно се побърка, да чукаме на дърво, май останахме само ние - като малко островче на стабилността, спокойствието и нормалното пиене - колкото да се трепем малко по пътищата, но това е, ако се вярва на протоколите на КАТ, не само заради повишените промили, ами и заради превишената и несъобразена със състоянието на националната пътна мрежа скорост.

Хората ще вземат да ни завидят - откога не сме си спретвали преврат!

И има защо - не че сме кротка нация, дори напротив, я вижте българский юнак, като жулне две, как се накокошинва, ами защото си имаме свои национални специфики, култивирани вече в продължение на двайсет и кусур години безкраен преход от едното нищо към нищо и половина.

Как в Истанбул, например, изкараха сума ти народ да пречи на военните? Елементарно - посред нощ всеки притежател на телефон получил есемес, от който научил, че става преврат и от него се иска да излезе на улицата и противодейства.

Приемаме, че в София изведнъж цъфнат два танка на Орлов мост, два - на Лъвов и три - пред парламента. Приемаме, че правителството изпраща есемеси до патриотично настроеното население.

Направено от мен почти представително социологическо проучване сочи следните окуражителни данни:

25% няма да отворят есемеса, защото ще си мислят, че е от банката, на която са забавили вноските по кредита.

33% ще са си изключили телефоните, защото спят и не искат да ги будят всякакви идиоти.

15% ще вържат всички налични пари и бижута в кърпа и ще ги изхвърлят през прозореца.

5% ще се обадят на 112, за да съобщят за телефонна измама.

17% ще се обадят на приятел, за да го напсуват, че им пише глупости посред нощ.

3% ще тръгнат да си обуват панталоните, но жените им ще ги спрат.

2% ще излязат на улицата и като видят, че само те са се вързали, ще се приберат.

Ще речете - това е песимистична теория за нашия народ? Напротив - данните доказват изключително здравия разум, политическа и икономическа грамотност на сънародниците.

Приемаме сега, че правителството остава неарестувано, събира се на тайно място и решава да призове населението на помощ.

Съгласуването на текста на есемеса с коалиционните партньори ще е първата спънка - едни ще настояват да бъде включено определението на превратаджиите като десни, други - като левичари, а трети - като национални предатели. В края на краищата ще се намери компромисно решение и протоколът ще замине към Министерството на финансите за съгласуване и финансиране на операцията.

В министерството ще пресметнат колко есемеса трябва да бъдат изпратени, ще начислят и ДДС и ще се хванат за главите. Храбър експерт ще си пробие път сред танковете, за да отнесе тайно до правителството отговор, че в бюджета няма предвидени средства за тая цел и за да се алармира народът, ще се наложи да се реже или от парите за здравеопазване, или от просветата, а най-добре - от културата. От културното министерство ще отвърнат, че на тях и сегашните скандали са им ексик, така че хич да не си го помислят.

Кабинетът ще предложи компромисно изпращането да бъде освободено от ДДС поради форсмажорните обстоятелства, на което мобилните оператори ще отвърнат, че тая работа няма как да стане - това да не ви е "Българската Коледа", аман от криворазбрана благотворителност.

Междувременно превратаджиите ще са превзели някоя от телевизиите, за да си прочетат манифеста, но няма да успеят, защото ще попаднат точно в прекъсването за реклама, ще изтърпят десет минути да им говорят за ароматна тоалетна хартия и хапчета против запек, ще се отчаят, ще видят, че се съмва, и ще си се приберат вкъщи да гледат дали ще ги покажат поне в сутрешния блок.

Ей затова превратите нямат почва у нас.