Омбудсманът Мая Манолова атакува пред Конституционния съд (КС) текста в Изборния кодекс за задължителния вот, приет от парламента през април, съобщи КС на сайта си. За докладчик по делото е определен съдия Гроздан Илиев. Задължението на гражданите да участват в избори, предложено от Патриотичния фронт и представено като начин да се ограничи купеният и контролираният вот, бе плод на политически сделки и стана факт с гласовете на ГЕРБ.

Мотивите на Манолова пред КС се базират на новата санкция "отписване от избирателните списъци" при отказ от участие в два последователни избора от един вид. Според промените в кодекса изключение се прави само за хората, които изтъкнат "уважителни причини" за неявяването си пред урните. Връщането на заличените ще става с изрично писмено искане до общината по постоянен адрес. Манолова и юристите от консултативния съвет към омбудсмана обаче смятат, че това наказание противоречи на конституцията, която постановява, че участието в избори е право, а не задължение. И допълват, че изключението с уважителните причини е изключително плъзгаво, защото в текста не се уточнява какви могат да са те.

Още по време на оспорвания дебат по поправките в Изборния кодекс в края на април специалисти по конституционно право предупредиха, че идеята на ПФ влиза в противоречие с основния закон. "За мен законодателното решение да бъдат заличавани негласувалите граждани от избирателните списъци е противоконституционно", бе категоричен професорът по конституционно право Пенчо Пенев. Той напомни, че в конституцията е записано, че основните права са неотменими.

Каквото и да бъде решението на КС, то няма да постави под съмнение провеждането и резултатите на предстоящите президентските избори, коментира пред "Сега" членът на консултативния съвет към омбудсмана и бивш зам.-шеф на парламента Екатерина Михайлова. "Дори съдът да обяви за противоконституционен текстът за отписването от списъците при негласуване на два еднакви по вид избори, това решение ще се отнася за избори след години", допълни Михайлова.

Към КС вероятно ще потегли и промяната в Изборния кодекс за секциите в чужбина. В момента общественият защитник прави консултации с представители на българите зад граница. Очакванията са и тази жалба да бъде внесена в близко бъдеще. "Евентуалното решение за противоконституционност по една такава жалба вече може да има отражение върху предстоящите избори, защото ще засегне технологията за откриване на секции", коментира Екатерина Михайлова. В началото на юли парламентът реши да се откриват до 35 секции в една държава при наличие на най-малко 60 искания за това. В предишния вариант на Изборния кодекс, чийто автор бе самата Мая Манолова, ограничения за броя на секциите нямаше, а за откриването им бяха нужни поне 40 подписа. ГЕРБ и ПФ премахнаха и улеснението с откриването на автоматични секции на места, където вече се е гласувало на предишни избори.

-------ПРАВА

Националният омбудсман получи право да сезира КС с последните промени в основния закон в края на м.г. Общественият защитник има право да иска установяване на противоконституционност на закони, с които се нарушават права и свободи на граждани.