Бурката бе на път да се пръсне по шевовете си. "Явно е тамошен супермодел", помисли си собственикът на фирмата за бързи кредити. После забеляза широките рамене и разбра, че това е дегизиран мъж.

- Не на мен тия! - подвикна и понеже онзи можеше да е чужденец, добави - Ей, чш!

Миг колебание и бурката бе махната. Лихварят ахна:

- Господин...

- Тихо! - прекъсна го посетителят. - Без имена! Политическите ни противници само дебнат какво да използват в антиправителствената пропаганда!

Домакинът припряно отстъпи стола си:

- Заповядайте!... Какво ви води при нас?

- Идвам да ме подстрижеш!

Погледът му се плъзна по голата глава и лихварят разбра, че това е проява на прочутото чувство за хумор. Засмя се учтиво, с уважение. После стана сериозен:

- Натопили са ме за данъците и вие лично ще ме санкционирате? Лъжат!

Посетителят махна с ръка:

- Остави данъците! Чакаш ли на данъци, спукана ти е работата! Заем ми трябва!

- На вас?!

- Не съм ли човек?!

- Е да, даже може да се каже, че сте най-човек... Но заем от фирма за бързи кредити?!

- Не за мен, за държавата искам заем!

- От фирма за... - собственикът преглътна информацията като щраус футболна топка.

- Няма лошо, стига да ни дадеш заема!

- Разбира се, веднага! Колко й трябват на държавата?

Бъдещият длъжник анонсира:

- Три милиарда!

Лихварят се олюля:

- Три милиарда лева?!

- Ти пък! Звучи абсурдно! - засмя се гостът.

Другият също се усмихна накриво:

- И аз така си помислих, ама...

- Три милиарда евро ни трябват!

Лихварят направо се залашка като коркова тапа в небивал тайфун:

- Евро?! Милиарда?! Три... Вижте, ние обикновено даваме някоя и друга стотачка на закъсала баба до пенсия, да си купи лекарства или да си плати тока. Обаче милиарди на държавата...

- Нима държавата не може да има спешна нужда от пари?!

- Може. Обаче някак...

- Добре, да погледнем на нещата така - България е много стара държава, сред държавите си е баба.

- Това много ми помогна, благодаря!

- Да не те притеснява сумата? Дай колкото можеш!

Собственикът на фирмата пресметна трескаво наум и съобщи:

- Ако продам всички движими и недвижими активи на фирмата, включително и единия си бъбрек, ще мога да заема на държавата около двеста хиляди.

- Малко са... - въздъхна посетителят.

- Вземете от банка?

- Знаеш ги нашите банки! Ще ти пробутат дребен шрифт в договора и докато се усетиш, ще конфискуват държавата и ще я продадат на търг на свои хора за жълти стотинки!

- Ами чуждестранна финансова институция?

- Откъдето можеше, взехме! Сега като ни видят, гасят лампите и не отварят! Чувам ги как дишат зад вратата, шушукат си нещо! Детинщини! Ние сме дошли за пари, не да играем на жмичка!

- Оставете ги, простаци!

- Оставихме ги! Та, какво решаваме за заема?

- Всичките ни пари... Утре като дойде някоя баба, какво ще й дадем?!

- Ще й изпееш патриотична песен! Това повдига духа! Ти знаеш ли патриотични песни?

Лихварят зейна да запее "Боже, Бойко ни пази!", но онзи го спря:

- Песните - на бабите! На нас - пари!

- Дали не може сега една стотачка, пък останалите - като посъберем малко капитал?

Посетителят очевидно бе разочарован, но махна с ръка:

- Съгласен! Къде да подпиша?

- Моля ви, вярвам ви безрезервно!

Делово ръкостискане, банкнотата в джоба, мъжът в бурката, ситни крачки през вратата и лихварят рухна на стола. Пое си дъх, изнурено пусна телевизора. Говорителят съобщи:

- Измамници се представят за членове на правителството и са толкова автентични, че вече хиляди хора...

- Хайде, и тези започнаха антиправителствената пропаганда! - измърмори лихварят.