България може би е достойна за рекордите на "Гинес" с някои постижения в пътното строителство. У нас магистралите се градят със средна скорост от около 5 километра на година. Магистрала "Тракия", която е най-дългата и най-дълго правена магистрала (42 години), е и "най-бързата" - строени са по 8.5 км на година. За автомагистрала "Марица", начената преди 36 години, темпото на изграждане е по 3.6 км годишно. "Люлин", която е лилипут с нейните 20 километра, е напредвала със средна скорост от 3.8 км годишно. За сравнение - в Хърватия се "произвеждат" по 100 километра аутобани годишно.

Това показват данните, събирани през годините от Камарата на строителите, която вчера представи сборника "Пътищата на България".

Според експерта Ясен Ишев, който е работил по сборника, най-много магистрални километри - 276 за 5 години, са пуснати при управлението на Бойко Борисов. "Това прави по 1 км на 5 дни. Бумът на магистралите е през 2015 г. с пуснати 124 км", посочи вчера инж. Ишев. Но това е условен рекорд, защото преди пуска на отсечките има работа, вършена обикновено в мандатите на различни правителства. 2015-а бе година на строителен бум заради изтичащите срокове за усвояване на европейските фондове. Изпълнителният директор на КСБ Иван Бойков потвърди, че 2016 г. се очертава много тежка за бранша. Това е видно от последните данни на НСИ за сериозни спадове в сектор строителство.

Всъщност магистралният пръстен на България е планиран и започнат още по времето на Тодор Живков. Преди 1989 г. са построени 274 км магистрали. При направена първа копка на магистрала през 1971 г. това прави около 18 години, в които са построени "соцучастъците". Дори излиза, че за 20 години тогава са построени с 2 километра по-малко магистрали, отколкото за 5 г. в новото време.

Въпреки посочените успехи през годините е видно, че магистралите у нас се строят изключително бавно. За сравнение може да се видят темповете в Хърватия. "Там за година се пускаха по 100 километра, така Хърватия за 10 години изгради около 1000 километра магистрали", коментира пред "Сега" Ишев. Там строителството се финансира с държавни заеми, както и с действаща тол система.

Най-лошият период за пътищата е в началото на 90-те години, когато шосетата са оставени без финансиране. През годините обаче инвестициите лека-полека се увеличават. През миналата година те са поставили рекорд - над 1.2 млрд. лева. През 2012 г. те са 1.024 млрд. лв., а през 2013 и 2014 г. са съответно по 995 млн. лв. и 771 млн. лв. Средствата от еврофондовете се увеличават за сметка на държавните вложения. Въпреки инвестициите от последните 15 години около 1/3 от шосетата остават в лошо състояние.

Шефът на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) Лазар Лазаров използва повода, за да напомни, че има огромен финансов недостиг. "Ако това продължи, сме обречени да тичаме след събитията и да кърпим дупки", предупреди той. Според Лазаров, за да имаме хубави пътища, са необходими много време и много пари - 4 млрд. лв. за 10-годишен период щели да оправят положението. "Имaмe 20 000 км peпyбликaнcки пътищa нa дeceт гoдини. Aкo тpябвa дa ce пpaви пpeвaнтивeн peмoнт или pexaбилитaция, тoвa знaчи, чe ниe тpябвa дa peмoнтиpaмe вcякa гoдинa oкoлo 2000 км. 2000 км ги cмeтнeтe пo 400-500 лв. нa килoмeтъp c ДДC-тo и щe видитe зa кaквa cyмa cтaвa въпpoc", oбяcни пътният шеф.



-------------

Изход

Част от решението на проблема е въвеждането на тол системата, на която се разчита да увеличи постъпленията в бранша. Но вчера се разбра, че в КЗК е подадена поредната жалба срещу поръчката, обявена от АПИ. "Съпротивата срещу електронната система е огромна. Ще засегне много интереси. В момента превозвачите преминават през България срещу 11 евро на товарен автомобил, в съседните страни е 10 пъти по-скъпо. При 1 милион автомобила по 100 евро на камион, сметнете какъв разход искат да си спестят", разгневи се Лазаров. Така той индиректно обвини бранша на превозвачите, че с тези жалби умишлено бавят процедурата. Въпреки това пътният шеф заяви, че АПИ работи за старт на системата след година. "Всеки ден, в който тол системата не влиза в действие, е загуба за българските пътища, но си е чиста печалба за фирмите", констатира Лазаров.



-------------

АПИ призна за недостиг на месечни винетки

Агенция "Пътна инфраструктура" призна, че има недостиг на месечни винетки. Както в. "Сега" писа, преди десетина дни пътуващи се оплакаха, че обикалят бензиностанции подред в търсене на 30-дневни стикери. Причината е в това, че гастарбайтерите, които преди купували седмични, сега изкупили месечните. Очевидно 30 лв. за 30 дни излизат по-изгодно от 15 лв. за 7-дневен стикер.

"Вече сме говорили с печатницата и разпространителите, за да се отпечатат и разпространят 20 хил. допълнителни месечни винетки още в четвъртък. Но очаквам в събота и неделя отново да има лек недостиг", успокои шефът на АПИ Лазар Лазаров, който преди седмица яростно отричаше да има какъвто и да било проблем. Той обаче предупреди, че пунктовете без винетки имат лоша организация и затова ще бъдат налагани глоби. В резултат на промяната в тазгодишното търсене, след като влязоха в сила новите винетки от началото на 2016 г., седмичните винетки били "свръх".