В началото на юли т.г. руската агенция "Интерфакс" неочаквано съобщи, цитирайки свои източници, че зад граница е починал бившият полковник от Службата за външно разузнаване(СВР) Александър Потеев. "По наши сведения Потеев е починал в САЩ. В момента информацията се проверява", каза източник на агенцията. Мнозина не изключват получените от чужбина данни за смъртта на Потеев да са дезинформация, целяща "да се забрави за предателя". От самото СВР отказаха коментар по темата. Руските медии веднага започнаха да търсят потвърждение или опровержение на тази информация, но се сблъскаха със стена на мълчание. Това обаче отново ги накара да припомнят за един от най-срамните провали на руските тайни служби във вечната им игра с врага.

В края на юни 2011 г. Московският окръжен военен съд издаде присъда от 25 години затвор, отнемане на чина и наградите на двойния агент Потеев - за държавна измяна и дезертьорство. Той обаче успя да избяга преди това заедно с дъщеря си и сина си и според руски официални лица се намираше доскоро някъде в САЩ. Затова и съдебният процес срещу него бе задочен. Потеев е ветеран от спецчастите на КГБ по време на войната в Афганистан, а баща му е герой на СССР. Заседанието на съда бе закрито, защото делото срещу бившия полковник е засекретено. Според прокуратурата 59-годишният Потеев е основният виновник за провала на 10 руски шпиони в САЩ, които бяха разкрити през лятото на 2010 г., част от която бе и прочулата се впоследствие Анна Чапман. Всички те бяха върнати от САЩ в замяна на четирима руснаци, излежаващи присъди за шпионаж в руски затвори.

Потеев е роден на 3 март 1952 г. в Лунинце в Брестка област. Завършва Минската школа на КГБ в СССР, след което прави кариера в съветските тайни служби. В края на 70-те години преминава на служба в централния апарат на КГБ в Москва. Работи в Първо главно управление, а после и в СВР. След това е изпратен в посолството на СССР в САЩ, а през 1995 г. - в постоянното представителство на Русия в ООН в Ню Йорк. През 2000 г. е назначен за зам.-началник на управление "С", където оглавява 4-ти отдел. Потеев, който е син на кадровия военнослужещ Николай Павлович Потеев, награден със званието "Герой на СССР" през 1944 г. за унищожаването на девет фашистки танка, също се отличава по време на войната в Афганистан. Като част от състава на спецотрядите на КГБ "Каскад" и "Зенит" той е бил няколко пъти в страната, за което бе отличен навремето с орден "Червено знаме" и няколко медала.

Съществуват



няколко версии



кога Потеев е бил вербуван от спецслужбите на САЩ. Според руския съд, осъдил го на 25 г. лишаване от свобода, той е вербуван още през 2010 г. по време на командировка в чужбина. Според друга версия през 2003 г. неговото жилище е обект на нападение. Трима грабители, представили се за служители на МВР, завързали със скоч Потеев, след което откраднали 3300 долара и 30 000 рубли. Най-разпространената версия гласи, че всъщност тримата милиционери били агенти на ЦРУ, които показали на Потеев колко е беззащитен и уязвим, а накрая го склонили да сътрудничи. Тази версия пропуска факта, че той и семейството му вече водили доста охолен живот. Факт е, че той често сменял чуждестранните си коли. Освен това, според съседите му, неговото жилище приличало на музей. Загадка е защо за 10 години шеф на "американския отдел" е бил шеф, при чието ръководство бяха гръмко провалени немалко руски агенти. Всъщност не е ясна ползата от групата, в която е влизала Анна Чапман. След размяната им американският вицепрезидент Джо Байдън се изказал за тях пренебрежително: "Ние върнахме четирима много добри, а тези 10 бяха тук дълго време, но не са направили много неща".

Наскоро "Политико" предположи, че Александър Потеев е отговорен също така за



разобличаването на агента



Сергей Черепанов (Хенри Фрит) живял в Мадрид. Неговата дейност включвала получаване на "аналитични или брокерски доклади" за газопроводите в Източна Европа: западните служби получили информация за Черепанов през 2010 г., но той усетил нещо нередно и се укрил. Освен информация за агентите Потеев предал на САЩ сведения за руските шифри, за нови системи за свръзка, данни за явки и пароли. Не е възможно да се установи обемът от информация, предадена от Потеев на САЩ, както и получените пари. Неговият служебен адвокат по време на делото в Русия заявил по 5 милиона долара за всеки предаден руски шпионин, но тези цифри не будят голямо доверие. В САЩ журналистът Джеф Стайн, специализиран в шпионската тематика, заяви, че тези суми са "неправдоподобни". Друг руски дезертьор от спецслужбите - Сергей Третяков, преди това получил само два милиона долара и къща за 1.5 милиона долара във Флорида. Може само да се предполага, че Потеев повторил съдбата на други руски дезертьори, които спецслужбите на САЩ предпочитат да заселват в малки градчета, осигурявайки им стандарт на живот от средната класа. Съпругата на Потеев по време на съда твърдеше, че нищо не е знаела за дейността на мъжа си и че възнамерява да замине при него, след като получи виза. Бягството на съпруга й било неочаквано за нея, като тя разбрала за него от оставена бележка в техния дом. Самият Потеев напуснал страната през Беларус. Нищо не е известно за последните му години. Впрочем Третяков умря наскоро и вече има различни версии: задавил се с парче месо или получил инфаркт. Неговата съпруга обаче е категорична, че руските спецслужби нямат отношение към смъртта му. Интересно е, че при Третяков първи за гибелта му съобщиха западни медии, докато за кончината на Александър Потеев твърди само руската агенция "ИнтерфакС", след което този случай много бързо беше забравен. В бъдеще тази история най-вероятно ще придобие още много нови подробности и разкрития.

---------------------------------

На 27 юни 2010 г. в САЩ бяха арестувани 10 души по обвинение в изпълнение на "дълбоко законспирирани задачи". Арестуваните пребиваваха под фалшива самоличност на чужденци. Задържани бяха Ричард и Синтия Мърфи (истинските им имена са Владимир и Лидия Гуриеви), Вики Пелаес, Хуан Ласаро (истинско име Михаил Васенков), Анна Чапман, Майкъл Зотъли и Патриша Милс (истински имена Михаил Куцик и Наталия Переверзева), Михаил Сьоменко, Доналд Хийтфийлд и Трейси Фоули (истински имена Андрей Безруков и Елена Вавилова). Малко по-късно външното министерство в Москва призна, че арестуваните са руски граждани. Срещу свободата на десетте Москва предаде на Вашингтон четирима руснаци, осъдени за шпионаж и помилвани от президента. Единствен от арест се измъкна Павел Капустин, подвизавал се под фалшивото име Кристофър Мецос. Той е човекът, който вероятно е плащал на шпионите. Мецос-Капустин бе арестуван на 29 юни 2010 г. в Кипър при опит да се качи на самолет за Будапеща. Пуснат под гаранция срещу 33 000 долара, той изчезна и оттогава САЩ го смятат за беглец. Анна Чапман за кратко се превърна в звезда след нейното разконспириране. Преди това тя получи британско гражданство, след като се омъжва за британеца Алекс Чапман, чиято фамилия взима. Първо живее в Лондон. Когато е командирована с шпионска задача в Ню Йорк, Анна официално се занимава с онлайн търговия с недвижими имоти по света чрез фирмата си PropertyFinder LLC. След залавянето й в САЩ и предаването на Русия тя поиска да отиде отново в Лондон. Британските власти обаче анулираха гражданството й. По-късно Анна Чапман се установи в родния си Волгоград и започна работа във Фондсервисбанк, както и ръководеше за кратко прокремълското движение "Млада гвардия", при което се снимаше за еротични списания. В момента тя води свое популярно предаване "Тайните на Чапман" по телевизия Рен Тв и избягва други публични прояви.

----------------------------------





---каре---

Децата на разузнавачите искат обратно в Канада



Синовете на руските разузнавачи Андрей Безруков и Елена Вавилова, изгонени от САЩ през 2010 г., дадоха наскоро за първи път интервю за британския в."Гардиън". Техните родители първоначално живели под имената Доналд Хитфийлд и Трейси Фоули. През 80-те години били изпратени в Канада, където се раждат синовете им Тим и Алекс. Баща им е следвал в Париж и Харвард, след което заема висш пост в консултантска фирма в американския град Бостън. Майка им, Трейси Фоули, е прекарала много години в отглеждане на децата, преди да започне работа като агент по продажба на недвижими имоти. За тези, които ги познават, те изглеждат като обикновено американско семейство с канадски корени и страст към пътуванията в чужбина. Тим и Алекс си спомнят, че детството им било обикновено. Семейството се събирало в почивните дни, родителите имали много приятели. Бащата често бил в командировка, но си оставал "най-добрият приятел". Майката редовно прибирала момчетата от училище и ги водела на спортни занятия. В дома им никога не е ставало дума за Русия и СССР, никога не са яли руски ястия. Ако родителите не били разкрити, те никога нямало да разкажат истината за себе си, смятат братята. Алекс признава в интервюто, че никога не е имал повод да подозира родителите си в шпионаж. Той даже ги намирал за скучни, докато родителите на всичките му приятели водели много по-интересен и успешен живот.

За разлика от момчетата във ФБР отдавна подозирали Хетфийлд и Фоули и домът им бил подслушван. Тим си спомня, че федерални агенти нахлули у тях точно в деня, когато семейството празнувало неговата 20-ата годишнина. Брат му по това време бил на 16 години. Тим отначало помислил, че полицаите са дошли за него след изпития алкохол вечерта на парти. Но федералните агенти сложили белезници само на родителите и обяснили, че са заподозрени като "нелегални агенти на чуждо правителство". ФБР конфискувало цялата електроника в дома, включително и приставките за игра, банковите сметки били замразени, а братята останали само с джобните си пари. По време на предварителните съдебни слушания на младежите разрешили да се видят с майката, но те не я разпитвали за нищо. "Аз знаех, че ако ще давам показания в съда, колкото по-малко зная, толкова по-добре. Тях ги заплашваше доживотен затвор и при даване на показания трябваше да съм напълно уверен в тяхната невинност" - пояснил Алекс. По настояване на майката те се отправили за Русия, където никога преди това не са били. "Това беше ужасен момент. Седиш в самолета, разполагаш с няколко часа и не знаеш какво ще стане после", си спомня Алекс. При пристигането в Москва на летището ги посрещнали непознати хора, представили се за колеги на бащата и на майката. Те им показали фотографии на родителите като млади и в униформи. Едва тогава Алекс помислил: "Да, това е истина." До този момент той отказвал да вярва в обвиненията. Дали им жилище и пари, показали им Москва, водили ги на балет. Момчетата дори се срещнали с дядо си и баба си, която не говорят английски език. Според братята в ранното си детство те видели баба си и дядо си по време на ваканция в Европа, но не помнели дали са говорили английски. На Коледа получавали от тях подаръци, а понякога и фотографии на фона на заснежен пейзаж. Родителите им обяснявали, че баба им и дядо им живеят в канадската провинция Алберта, но не пътуват, защото вече са възрастни.

През декември 2010 г. Тим и Алекс получили руски паспорти на имената Тимофей и Александър Вавилови. Имената обаче им се струват "съвършено нови, чужди и непроизносими". Сега братята се опитват да възстановят канадското си гражданство. По техните думи те и досега се считат канадци. Говорят зле на руски, имат малко приятели в Русия. "Аз не чувствам връзка със страната, за която моите родители рискуваха живота си", казва Алекс. Според него през последните години той не знаел "дали да ги ненавижда, или да се чувства предаден", но накрая решил, че това са хората, които са го отгледали с любов, а техните тайни нямат значение.

Борбата на братята да си върнат канадското гражданство не е въпрос единствено на логистика. Москва не е град, който приема с отворени обятия нови хора, а и двамата не се чувстват руснаци. "Имам чувството, че съм лишен от идентичността си заради нещо, с което нямам нищо общо", казва Алекс. И двамата искат да работят в Азия за момента, но да се преместят в Канада, когато се чувстват готови да създадат свое семейство. Повече от всичко канадската им идентичност е последната сламка, за която могат да се хванат, след като толкова голяма част от предишната им реалност е изчезнала. "Живях 20 години, вярвайки, че съм канадец, и все още считам, че съм канадец - нищо не може да промени това", пише Тим в подадените пред съда в Торонто документи. "Не изпитвам никаква привързаност към Русия, не говоря езика, нямам особено много приятели там, не съм живял там задълго и не искам да живея там", допълва той. Всички, които са родени в Канада, могат да получат канадско гражданство, с едно изключение: тези, които са родени от служители на чужди правителства. Все пак юристът на братята в Торонто - Хадаит Назами, твърди, че е абсурдно да се прилага този закон в техния случай. Тим и Алекс са преминали през много месеци на съмнения в себе си и идентичността си и неведнъж са се питали трябва ли да се сърдят на родителите си. Те обаче не желаят детството им да ги дефинира в зряла възраст. Много от близките им приятели знаят историята, но повечето от случайните им познати - не. Запитани откъде са, стандартно и двамата отговарят - Канада.

Въпреки че нямат желание да живеят в Русия, и двамата братя посещават Москва през няколко месеца, за да се видят с родителите си. Трудно ли им е да поддържат тези отношения? Има ли конфронтация? Тим и Алекс подбират внимателно думите си и явно искат да изглеждат разумни и прагматични, а не емоционални. "Естествено, имаше и много трудни моменти," казва Тим. "Но ако им се сърдя, това няма да доведе до какъвто и да е полезен изход. По отношение на семейството и поддържането на отношения нещата не се получават добре, когато хората избират такъв път", казва той, като гласът му звучи изпълнен с тъга и копнеж. Алекс споделя, че понякога се чуди защо изобщо родителите му са поискали да имат деца. "Те си живеят своя живот като всички останали и правят своя избор. Радвам се, че са имали кауза, в която са вярвали толкова твърдо, но изборът им не означава, че аз имам някаква връзка със страната, за която те са рискували живота си. Иска ми се светът да не ме наказва за техния избор и техните действия. Крайно несправедливо е", завършва той.