За българите по света у нас се сещаме около избори и когато изчисляваме какъв процент от чуждите инвестиции са дошли от сънародниците ни гастарбайтери. През останалото време за тях се мисли като за хора, които сами са решили да загърбят родината и да потърсят щастието си другаде. Затова и отношението към тях често е сурово, дори когато се разбере, че те също имат нужда от подкрепа и право на по-адекватно отношение от българските институции. Както и всички ние. Редно ли е България да остави гражданите си в чужди държави да се оправят сами, включително в моментите, когато само тя може и е длъжна да помогне? Българи от различни краища на Европа призоваха родната администрация, и по-специално МВнР, да разработи по-гъвкави и адекватни консулски услуги, чрез които живеещите навън си набавят различни видове български документи - за самоличност, за собственост, шофьорски книжки, свидетелства за съдимост, удостоверения за стаж и т.н. Преди дни асоциацията на сънародниците ни на гръцкия остров Крит изпрати писмо до премиера Борисов и до външния министър Даниел Митов, с което поиска по-голям брой и по-добре организирани "изнесени консулски дни" в градове с голяма наша диаспора и без посолство или консулство. Нашенците на Крит, които официално са около 15 000 души, а сезонно се удвояват, разказаха на премиера колко нужни са визитите на официални български представители в отдалечени от Атина и Солун точки като например столицата на острова Ираклион и втория по големина град Ханя. "След последните изнесени консулски дни, провели се през май и посетени от около 80 човека, 79% от анкетираните ни информираха, че тези дни



успешно са заместили ходенето им до Атина



- пише в писмото. - Според тях общата сума, която живеещите на Крит са спестили, е 19 135 евро, или по 240 евро на човек".

Повечето от тях са хора с едно и повече деца и едно пътуване на семейството излиза повече от 500 евро, продължават изселниците на Крит. "Отделно посещението на българските представители решава и проблема с взимането на почивни дни - подчертават те.- Той също е много сериозен за голяма част от българите на Крит, на които просто не се позволява да отсъстват от работа. С изнесените консулски дни този проблем отпада и води до спестяване на още средства". От Крит алармират, че със същите затруднения се сблъскват и живеещите в Барселона, Тулуза, Дюселдорф и др.

Масовото недоволство е от начина, по който в момента дипломатическите ни мисии организират изнесените консулски дни. "За посещението на представителите ни на Крит, планирано за началото на май, разбрах едва два дни по-рано, в края на април - разказва шефът на българската асоциация Петър Анастасов.- И понеже тук имаме сравнително добра комуникация помежду си, успях бързо да информирам някаква част от нуждаещите се да дойдат. Ако обаче си нямахме мейлите и телефоните, изнесените консулски дни щяха да се провалят и хората в посолството щяха да отчетат, че към тях няма интерес. Подозирам, че целта на някои хора във Външно е точно тази - да внушават, че от тях няма нужда. А истината е точно обратната".

На сходно мнение е и живеещият в Швейцария представител на българската общност там Атанас Джонев. Той призовава



Външно да направи график на изнесените консулски дни,



който да е известен предварително, за да могат нуждаещите се да си направят план и разчет на времето и необходимите средства. "Провеждането на изнесени консулски дни трябва да става по предварително известен график, за да може българите в чужбина да знаят къде и по кое време ще могат да бъдат обслужени. Би било полезно тази информация да я има на сайта на министерството" - написа той в писмо до МВнР.

Хората настояват Външно да организира консулски дни поне три или най-добре четири пъти в годината. "Само тогава има смисъл от тях, при това в съчетание с електронните консулски услуги, с които отскоро може да подаваме заявления за издаване на документи по интернет - коментира Петър Анастасов. - Когато сменя личните документи, заявителят трябва поне веднъж да се яви лично - или при подаване на искането, или при получаването на лична карта или паспорт. Ако той използва новата е- платформа за подаване на заявление и за плащане, консулските дни ще му свършат работа за получаването на вече готовия документ. Консулът ще го види и ще му го връчи лично. Затова те трябва да се провеждат по веднъж на сезон, за да не се случва българите на Крит да пребиваваме дълго време с изтекли документи или направо без такива".

Вторият сериозен проблем на сънародниците ни в чужбина при дистанционното общуване с родната администрация е т.нар. квалифициран електронен подпис-КЕП. Единствено чрез него те могат да подават официални искания, заявления и др. По сега действащите закони у нас чиновници признават КЕП само от фирми, лицензирани от тукашната Комисия за регулиране на съобщенията. Сиреч - от български фирми. В същото време обаче в Европа вече действа Регламент №910/2014, който предвижда признаването и на КЕП, издаден в страни от ЕС. Българи в Евросъюза призовават



Народното събрание също да приведе по-бързо в действие



директивата и у нас, за да не им се налага веднъж да си вадят е-подпис в държавата, в която живеят, и втори път - у нас. "Българският КЕП, какъвто и лично аз имам, бива два вида - за една или за три години - коментира Атанас Джонев от Швейцария. - Едногодишните могат да се удължат дистанционно с още една година, след което трябва да се вади нов КЕП, а тригодишните не могат да се удължават. И при двата вида живеещият в чужбина българин трябва да упълномощи някой в България, който да го получи, и след това да му го прати или да дойде да му го донесе." Това всъщност води до парализиране на новата система за е-консулски услуги, която на практика няма кой да използва. Задължително трябва да се помисли за някакъв друг вариант, в който тези 1 500 000 български граждани в чужбина да бъдат облекчени. "Едва ли всеки от тях е технически грамотен да си купи КЕП. Има различни токен устройства, които също са техническо средство, с давност до пет години. Те също дават сигурност при защитата на лични данни, която българските институции очевидно търсят. Може да се върви в тази или в друга посока, но едно засега е ясно: консулските услуги, които България предлага на българите в чужбина, имат нужда от значително подобряване", допълни Джонев.

--------НЕГЛИЖЕ

Българското външно министерство не изглежда впечатлено от неволите на българите зад граница, показа проверка на "Сега". От МВнР твърдят, че съобщения за предстоящи консулски дни се публикуват на интернет страниците на българските дипломатически и консулски представителства в съответните държави, както и в местния печат, най-малко седмица преди провеждането. "Няма пречки за публикуване на такива съобщения, ако съществува значим интерес сред българските общности в други държави за осъществяване на консулски функции извън седалищата на българските дипломатически и консулски представителства след преценка по целесъобразност и наличие на необходимите разрешения от компетентните местни власти", обясняват от там.

Темата за признаване на КЕП, издадени в чужбина, пък била извън пряката сфера на компетентност на МВнР, но министерството въвеждало в пробна експлоатация технологични решения, чрез които ще се подобрят възможностите за получаване на консулски услуги от граждани, които не притежават КЕП. Хората на Даниел Митов обещават да се съкратят сроковете за обработка и "като цяло ще се намали общата административна тежест за физическите и юридическите лица".