Колкото по-близо са президентските избори, толкова повече имена за евентуален български президент се спрягат. И пак, както при всички избори - и парламентарни, и местни - се изпуска от очи най-важното, формулирал го е още навремето Димитър Подвързачов: "Дай на българина власт - и той започва да се разпорежда като в неприятелска държава."

За министър-председател и кметове ще му мислим, като им дойде времето, но сега трябва да си го кажем високо и ясно - бъдещият президент на България не бива да е българин! След Освобождението как си докарахме вносен княз, че и цар? В тази посока трябва да мислим.

В българската политика вносни много. Думата ни обаче не е за обслужване на чуждестранни интереси, а за човек, формирал се в чужбина. В този ред на мисли някои се сещат за Симеон Сакскобургготски. Самият той май помръдна вежда в посока "Дондуков" 2. И като спрягаха миналия месец името му в БСП за евентуален техен кандидат, само той не се смя с глас. Това обаче явно се размина, не ще имаме президент, към когото да се обръщаме с "другарю цар". И имаме още един довод, че президент трябва да стане някой, който няма нищо общо с нас, българите.

Качваме се навръх Балкана да огледаме докъдето поглед стига. Веднага ни се набива в очи майстор Миро, четирикратен шампион на Сърбия по сръбска скара. След такъв човек нашенецът отива навсякъде, стига да му се подават ритмично горещи плескавици, съпроводени с бира, може и сръбска да е, също както лепотицата певачка - вицепрезидент. Мечти! Кулинарният маестро обаче отдавна работи в България и по-добре да не рискуваме.

Продължаваме с оглеждането и няма как да не обърнем внимание на Ердоган - дялан камък, вече е президент на страна, спрямо която България е колкото квартал на Истанбул, тъй че ще ни управлява, дето се вика, с една ръка, без откъсване от основните си задължения. Добре, обаче като знаем какви са правомощията на българския президент, Ердоган надали ще се полакоми за поста, той в момента влияе много повече на българската политика.

Поглеждаме на север, където има готови трудови резерви, пазят ги на хладно в затвора, цяло правителство, казват, са събрали там, да избира човек и да ползва, хем на съответния затворник времето, прекарано като български президент, ще му се брои два дни за три излежани. Добре, обаче хора за затвора в българската политика бол, по-добре ако има как да пробутаме нашите политици в Румъния, та там да ги окошарят.

Поглеждаме още по на север с чупка в ханша на изток и попадаме в голямата световна политика. Тук трябва много добре да помислим! Путин ли да поканим - и той дялан камък, ще върши българските президентски неща не с една ръка, ами сутрин, докато се бръсне. Вадим подготвените от едно време документи за 16-а република, замазваме с коректор думата "народна", коригираме имената и готово, вадим водката да отбележим случая. Добре, обаче зад океана също има велика страна, налице са готови кандидати - който не се класира там, идва директно тук. Ако е Тръмп, идеално ще се впише в нашата действителност, ако ли е госпожата, ще се сбъдне пророчеството за спасителката на България. Ала и тук опираме до орязаните правомощия на нашия президент, и руснака, и американците властта ги тегли, слаба ни е офертата.

При това положение за президент трябва да бъде поставен един вносен смартфон - знаете ги тези умни машини, непрекъснато теглят нещо от интернет, разменят някакви данни с някакви сървъри, нещо обновяват, нещо чистят от вируси, нещо ъпдейтват... Гигантска денонощна работа, пред която президентството песен ще им се види! А за нас остава само да плащаме редовно сметките.