Руснаците са приели поканата за събиране на работна група за АЕЦ "Белене" в София и ще пристигнат в края на август. Това съобщи вчера енергийният министър Теменужка Петкова. Правителството ще търси бързо, но не прибързано решение, подчерта тя.

Но докато българските управляващи се придържат към принципа "Бързай бавно", дългът на НЕК по замразения ядрен проект расте със скорост от 324 000 лева на ден. През юни Международният арбитражен съд в Париж осъди държавната електрокомпания да плати на руската "Атомстройекспорт" поръчаното за АЕЦ "Белене" оборудване на стойност 550 млн. евро, плюс още около 70 млн. евро съдебни разноски. Според осъдителното решение за всеки ден, в който е в просрочие, НЕК дължи на руснаците и по 167 000 евро лихви. Така излиза, че само за месец борчът се увеличава с нови близо 10 млн. лева, а от произнасянето на арбитража (в средата на юни) вече са се натрупали около 20 млн. лева допълнителни задължения.

"Това, което ние трябва да направим и като правителство, и като Български енергиен холдинг, съответно НЕК, е да търсим бързо решение на въпроса, но в същото време не прибързано. Това решение трябва да бъде добре обмислено и прагматично", декларира вчера министър Петкова. Тя призна, че неустойките от 167 000 евро (324 000 лева) дневно се начисляват и са изискуеми. На този фон инатът на българското правителство да бави изчистването на плащанията и да търси някакво "комплексно" решение с руснаците - и за дълга, и за произведеното оборудване, е необясним. От Москва вече няколко пъти съвсем недвусмислено казват, че си искат парите, и то бързо, а иначе са готови да сътрудничат на България да намери някакво приложение на реакторите.

Ако София си въобразява, че като отлага плащането, може да принуди руснаците да са по-ангажирани със съдбата на оборудването, много се лъже. Всъщност "Росатом" е в силна позиция - просто НЕК трябва да плати, сега или по-късно. Това призна и премиерът Бойко Борисов, но настоя, че първо иска политическо решение за АЕЦ "Белене". След "присъдата" срещу НЕК Борисов първо отиде да предлага на Иран да купува ядреното оборудване, а после заговори за довършване на АЕЦ "Белене" - чрез намиране на частни инвеститори или чрез приватизация на самия проект.

Вчера енергийният министър повтори кои са възможните варианти за ядреното оборудване, което чака в Русия. Единият е то бъде продадено на трета страна, но на цена, далеч по-ниска от това, което НЕК трябва да плати. Ще бъде търсен вариант и с частни инвеститори, вече имало "индикации" за интерес. Продажбата на проекта АЕЦ "Белене" със запазване на известен процент държавно участие също е опция. Петкова каза, че участието на НЕК е възможност, но няма как да се каже на този етап с какъв процент и под каква форма.

Тъй като НЕК не е в блестящо финансово положение, логично е държавата спешно да намери начин да й помогне на плати бързо растящия "ядрен" дълг. Както е известно, в момента фискалният резерв е рекордно пълен - в него има над 14 млрд. лева, като част от тях са бюджетен излишък. При положение че стрес тестовете на банките минаха добре и няма да се наложи правителството да прибегне до буферите, предвидени "за всеки случай", очевидно има ресурс, който може да се използва за уреждане на дълга на НЕК.