"А-а-а-а, убиха м-е-е-е", изкрещява млада жена жена, полегнала на земята с подвити колене. В същото време четирима мъже със сопи и ритници я налагат. Прелитат псувни, ругатни. Музиката свири с бясна сила. Предават се бутилки с бял пелин от ръка на ръка. Двадесетина девойки въртят кръшни кючеци върху платформата на камион. Надпреварват се коя от коя е по-хубава. На пазар са - за булки. Празник е!

Над 2000 калайджии се събраха на традиционния ежегоден пазар на булки в Стара Загора. "По едно време се събирахме в Нова Загора. Но веднъж други цигани се опитаха да откраднат едно момиче и оттогава сме тука", обяснява Иван Костов. Той е от варненското село Белоградец. Обадила му се негова приятелка, с която се харесвали, че ще идва и той дошъл да види дали може да се разбере с родителите й. Нямало обаче да може сега да я купи. Нямал толкова пари засега. Средно



между 1000 и 5000 евро вървят белосаните циганки



"Колкото по-бяла - толкова по-скъпа. Ако е първа ръка, пак се вдига цената", допълва усмихнат Иван.

Калайджиите са се събрали от всички краища на страната точно по обяд в парка до старозагорската гара. Твърдят, че общността им наброява 3000 души, пръснати на всички страни. Но се познават. "Това е не само пазар, ами и празник - срещаш се с приятели, които не си виждал от 1 г.", допълва съименникът на експремиера ни. Калайджиите са интересни с 2 неща - че се женят главно помежду си и че не бягат в чужбина. "Има-няма, да са 5-10 момчета да са забегнали", обяснява Васил. И той се оглежда за нова булка. Миналата година се оженил, бил на 20. "Ама ми омръзна ми с нея, не я харесвам вече", обяснява търновецът и тръгва да дири нова изгора сред тълпата.



Бира, скара, пелин и детски джунджурийки



са подредени по масите като на селски събор. И старейшините са тук - с целите си родове, и ергените, и девиците, и омъжените вече жени, дошли на пазара с малките се дечица - знак за успешния брак, сключен миналата година. Девойките, които се продават, са събрали всички цветове на дъгата върху дрехите си. На почит са кърваво-червеното, турско-синьото, виолетовото, електриковото. Бузите на девойките са намазани с белило и с ярко червено червило вместо руж. Постепенно се сформират седянки от по дузина момчета и момичета. Те се оглеждат с игриви погледи, пощипват се, ако няма родител наблизо. За пари още не се говори. Цената определят родителите. Гръмва музика изведнъж. Около момче и момиче наблизо се събира тълпа. Дядото на жениха му залепва десетачка на джоба.



Станала е сватба!



Младоженката е нито черна, нито бяла. Заедно със зълва й (най-бялото момиче на пазара) са облечени в червени поли и елеци, обшити с бляскави конци, и с бели копринени ризи. Кларнетистът подхваща кючек - в такта на музиката триото (младоженец, младоженка и зълва) друсват кючек. Постепенно към тях се присъединяват и други жени, предимно възрастни. Всяка пъхва по банкнота в ръцете на младоженеца, а той чинно им целува ръка. Кючекът преминава в хоро. Дядото вади пистолет и го размахва радостен във въздуха. Сделката е добра - булката Марийка е купена за 550 лв. "Така е, защото му пристанах преди 1 месец", обяснява самата тя. Харесали се на друга сватба и нямали търпение да се оженят.

Все по-често сватбите и продажбите на булки са символични, поради липсата на пари. Пари, които така или иначе се въртят вътре в калайджийската общност - от семейство в семейство и от род в род.