Най-бедни в България са многодетните семейства, сочат резултатите от последното мащабно изследване на бедността у нас на Световната банка от 2001 г.

Домакинствата с 3 и повече деца са около 30%, но за сметка на това са 60% от всички бедни. Резултатите от това изследване на банката показват, че бедните у нас са 12,8% или над 1 млн. души, като за праг на бедността се взима 2\3 от средномесечното потребление и за мизерстващи се приемат всички, потребявали по-малко или живели с под 61,50 лв. на месец през 2001 г. Според експертите на банката, увеличаването на детските на 15 лв. ще допринесе за скромно намаляване на бедността в семействата с 2 и 3 деца и въобще няма да помогне на домакинствата с 1 дете.

Линията на бедността е много относително понятие, припомнят експертите. Затова във въпросното изследване пенсионерите, освен самотно живеещите над 75 г., отпадат от групата на бедните. Това е така не защото пенсиите им са високи, а защото се взимат предвид натуралното стопанство, спестяванията, помощ от близки и др., уточни Боряна Гочева, ръководител на социалните проекти на представителството на Световната банка в София.

Прагът на бедността може да се мери по 20-30 начина, обясни Богдан Богданов от Националния статистически институт. Някои от тях сочат, че близо 50% от нашенците живеят в недоимък. Такива резултати дава методът на американката Моли Оршански, основан на съотношение между основни разходи за домакинството и храна. По него излиза, че през 2001 г. у нас бедни са 47,7% от българите.

В България за беден може да се счита човек, който не може всеки ден да си набави топла храна с месо, а в развитите страни - този, който след 5 г. не може да си смени колата, коментира Богданов. Мизерията в небогатите страни е много опасна, защото генерира социално напрежение и като резултат бедните не се чувстват длъжни да спазват правилата, твърди той.