В Пловдив изгоряха Тютюневите складове - паметник на културата, емблематичен комплекс от сгради, който пречи на терена да се построи мол. Общината беше дала разрешение да се събаря, но граждани на Пловдив се организираха и осуетиха събарянето.

Това малко забави строежа на мола.

Но Господ прати огън и жупел по съборетината.

Сега на нейно място ще се издигне прекрасна сграда - символ на прогреса и свинското щастие да живееш с позитивни мисли, гламурен мозък и прецизно счетоводство: щастието струва толкова и толкова, продава се в мола. Нещастието - това е да робуваш на предразсъдъци и да се привързваш към вехтории.

Казваме, че Господ прати огъня и жупела, щото не си представяме, че е възможно да съществуват злодеи вандерлюбчовци, които ще поръчат палеж, за да си разчистят терен за строеж. Това е Божа работа и хич даже не искаме да взираме в пламъците. Шефът на пожарната в Пловдив каза, че причините тепърва ще се изясняват. А най-добре изобщо да не се изясняват - неведоми са пътищата Божии. Когато Яхве изпепелил Содом и Гомор, много хубаво казал на бягащия Лот - не поглеждай назад. Жена му, понеже толкова акъл има - хвърлила един поглед и станала на сол, вместо да си живее сладко-сладко. Айде, мерси!

Искаме също така да кажем, че не четем книги като "Тютюн" на Димитър Димов, щото в тях пишат ужасни клевети за национално отговорния капитал. Прочетете този откъс и преценете сами:

"Пак фирмите, всичко се въртеше около фирмите, сякаш животът и честта на хората не съществуваха, а държавата - това бяха фирмите... Имаше някаква мафия, която управляваше невидимо държавата. Имаше някакъв съюз от много богати хора, от търговци, индустриалци и банкери, който беше подчинил правителството, полицията, войската, който решаваше и направляваше всичко, който нямаше милост и не се спираше пред никакви средства, за да запази властта и грабителството си... Нима щеше да се намери разумен човек, който да отрече, че фирмите могат да отделят лепта от милионните си печалби, за да повишат надниците? Тютюневите господари живееха в малки дворци, возеха се в лимузини, оскандаляваха семейната чест на хората... Всеки знаеше, че големците на много партии влизаха в управителните съвети на фирмите, че министри и генерали участвуваха с поставени лица в предприятия, на които "Никотиана" купуваше тютюна и даваше трохи от печалбите си. На всички беше известно, че търговците, банкерите, индустриалците, министрите и генералите се поддържаха взаимно, че мафията им като огромен октопод, с хиляди заповядващи и смучещи пипала, беше обхванала сега целия народ и за да увеличи печалбите си, го тикаше към страната на германците, от които... не можеше да се очаква нищо добро... Над околийския началник стоеше областният, над областния - министърът, над министъра - правителството, а над правителството - мафията - невидима, всемогъща и безчовечна!... "

***

Офтопик, но пак по темата "разруха, огън и жупел в мутрилника, наречен България". В центъра на София събарят друга емблематична сграда - бившето кино "Сердика". То всъщност много отдавна не е кино, известно време беше мутренски бар с кокаин и проститутки, после имаше пожар (пак огън и жупел, Боже Господи!), после пустееше, после нещо ремонтираха, после пак го зарязаха. Теренът е голям и освен бившето кино има още няколко постройки.

Всички тия факти ги съобщаваме, за да разберете същината на един акт. Когато започнаха да събарят, първата сграда, която гътнаха, беше един гараж, който няма нищо общо с киното и строен много след като там нямаше никакво кино. Стефан Вълдобрев снима събарянето на гаража и написа широко цитиран прочувствен "Фейсбук" статус за съдбата на кино "Сердика" плюс някакви метафори, които - слава тебе, Господи, благополучно сме забравили.