По телевизора с изключен звук някакви коментират представянето ни в Бразилия, с комшията обаче нямаме време за глупости, ще реформираме спорта. Започваме, естествено, с носталгия:
- Къде ги железните мъже на България! Къде ги златните ни момичета! - вие комшията.
- Няма го вече българския спорт! - отливам капка от ракията.
Отпиваме кахърно.
- Знаеш ли къде е проблемът? - казвам.
Комшията ме гледа с очите на обнадежден пекинез.
- Храната прави борбата! Това беше тайната!
Той се колебае.
- Сега времената са други. И до клозета ходим с дънки, с жената вечер в леглото си чатим, вместо да си се зъбим както си му е редът!
- Чатиш ти, щото за друго не те бива! - долита откъм печката женският вариант на гласа на Боримечката, изигран от Петко Карлуковски във филма "Под игото".
Комшията мърда с уши, аз приглаждам с длан парче вестник със следи от увиван в него магданоз.
- Тук пише, че поляци са спечелили шампионата по печене на грил, който се е провел - внимавай, комши! - за осми път и са участвали 24 отбора от 18 страни. Е, знаят как да се състезават хората, а пък ние зяпаме и се чудим защо високото спортно майсторство никакво го няма!
Комшията заприличва на току-що топнат във водите на река Йордан, шепне:
- Има надежда, има!
Размечтавам се:
- Аз лично искам да тренирам за състезанията по триатлон - тройка кебапчета без гарнитура, и за петобоя - мешана скара! Чакам държавата да ми осигури съответната спортна база и започвам!
- Бели бъбреци натюр ще ти осигури държавата, и то само символично! Сами трябва да се справяме! - Той с твърда ръка долива по чашите. - Три по сто гроздова! Такъв е историческият ни спортен жребий и ние трябва да имаме куража да го приемем!
Чукнахме се, пък го приехме.
- В спорта няма важни и второстепенни дисциплини - продължава изложението си той. - Няма значение дали ще се състезаваш в престижните 3 по 100 гроздова или в спринта на 50 грама на крак, важно е участието.
- Според мен в олимпийските игри трябва да са застъпени всички дисциплини, вписани в менюто! Като почнем от състезанията по шкембе чорба - съответно задължителна програма с люто, кисело и чесън и волна програма, където подправките са по преценка на състезателя. Също 2 метра карначета. Силовите дисциплини - водка, уиски, коняк. Маратон по класическото трасе от 42 кръчми за една вечер...
- Тука се изхвърли! - прекъсва ме комшията. - На третата кръчма Българският олимпийски комитет ще фалира!
- Добре, нищо не ни пречи да се включим в алтернативната дисциплина тава тулумбички на бас с приятели.
Тук спор няма, чукваме се в името на спорта. Поглеждам комшията с навлажнени очи:
- Трябва да оглавим световното олимпийско движение! Ние с теб сме новият Де Кубертен, смел реформатор на спорта и същевременно елегантен състезател! При това сме двама и ще спукаме от бой оригиналния, ако не ни отстъпи мястото си!
Комшията кима, казва твърдо:
- Но най-важен е спортът!
- Без колебание мога да заявя, че любимата ми спортна дисциплина е вита баница! - споделям. - Изисква както издръжливост, за да стигнеш от единия край до другия, така и ловкост на завоите.
- Витата баница е царицата на спортовете! - Моят човек поглежда към печката. - Пенке, поне веднъж се престори на човек, направи ни вита баница!
Съответната жена тръсва пред нас чиния с миш-маш и сурово, по треньорски заявява:
- Подгответе се първо по задължителната програма, пък за волната ще видим!
С комшията започваме тренировката съсредоточено, мълчаливо, но от нас да го знаете - така медали в големия спорт не се печелят!












