След края на олимпиадата пресата прави равносметка на скромното ни представяне. "Труд" са най-институционални с интервю от спортния министър Красен Кралев (виж съседната рубрика), който бе неотлъчно в Рио от откриването до закриването на игрите. "Спортистите ни нямат концентрация, нужни са психолози", било малкото, което липсвало на нашите за по-добро класиране. Иначе Олимпиадата на Кралев била следващата - тази в Токио 2020, работата по нея почвала след една седмица, след кратък отдих от вълненията в Рио.

Има си хас баш тази да припознае като своя. Все пак българка успя да се самодисквалифицира заради допинг - Силвия Дънекова. Да се издъниш със забранени вещества на олимпиада, на която не успяха дори един руснак да хванат с допинг, си е световно постижение. Ама от "Труд" Кралев не го питат по тоя въпрос. Може би трябва да се сме доволни, че нямаме вилнели по бензиностанции пияни атлети (българската атлетика само понаби една камериерка), така че поне няма да берем целия срам.

"Стандарт" са опитали да подходят педагогически. "Кога медалистките от олимпиадата ще се появят по ученическите тетрадки", питат там настойчиво, но безадресно и се тюхкат, че грациите ще слязат от гребена на вълната вдругиден за сметка на чалгата и Холивуд, защото "не умеем да използваме добрия пример". (Когато "Стандарт" обърне гръб на чалгата и евтиния гламур, ще сме по-склонни да приемем такова послание.) Докато в Унгария, например, тройната шампионка Катинка Хошубила e чудесен пример за малките. Колеги, вместо да обвинявате обществото като цяло и в частност тези, които печатат календарчета с фолк диви, че сме тъпи и тлъсти, пребройте обществените плувни басейни в Унгария и България и точете пера над конкретния минус, който ще се получи за България.

"24 часа" следва съвета на "Стандарт" едно към едно и в стил "Септемврийче" от 1991 г. - "8 страници плакати с героите от олимпийските игри". Да има какво да си сложи човек на стената до Преслава и Фики.