Светът е пълен с ексцентрични милионери!

Най-малко ексцентричните си купуват имение с басейн и го напълват с полуголи красавици.

По-малко ексцентричните си купуват балон и тръгват да обикалят с него света.

Малко ексцентричните ходят с обувки на бос крак и даряват спестеното откъм чорапи на гладуващите по света.

Нормално ексцентричните стават вегани, вместо закуска гледат тревата, обядват с въздух, вечерят със семки и отделят по милиард-два за опазване на застрашените видове от неексцентричните си колеги милионери, които заради един зъб слона убиват.

А най-ексцентричните направо изчезват от света, вдигат си милионерските гащи и отиват в Хималаите да броят зърната на броениците, да бият тъпанчета и да слушат тишината, за да постигнат душевен мир. В това време управляващите милионите им продават ракети земя-въздух на едните и въздух-земя на другите, за да може чрез употребата им да бъде постигнат и световен мир по възможност.

Но световните милионери могат пасти да ядат пред нашите!

От българския милионер по-ексцентрично животно няма!

Българският милионер е едновременно веган, вегетарианец, месояден и от време на време - суровояд! Каквото му падне - това яде! А ако не му падне - може и без!

Българският милионер обича да спи на открито и да изпада в нирвана под въздействието на сто-двеста, или колкото даде аптекарката, грама медицински спирт, разреден с малко водица.

Докато други управляват милионите му, българският милионер се забавлява, като попълва колекцията си от стари вестници, употребявани кашони и недоизпити шишета от контейнерите пред многобройните му офиси.

И е изключително спестовен, той никога не си харчи от милионите! Изключителният му мениджърски талант се нуждае само от празна кутия от вафли или пластмасова чашка за кафе, за да генерира приход, достатъчен за ексцентричните му удоволствия - ядене и пиене.

Българският милионер не харчи пари за глупости - той няма балон, чорапи, имение и басейн с красавици - той е спестовен, строи резиденцията си от каквото му попадне и спи в нея, докато не го събуди охраната, на която той също не плаща, защото него родната полиция го пази, охранява, буди и пита какво да го прави сега, след като го намира заспал на обществено място.

От охрана всъщност българският милионер няма никаква нужда - той до такава степен се е слял с околната среда, че изключително трудно може да го открие човек, освен ако го настъпи, без да иска в тъмното.

Единствено данъчните понякога успяват да разкрият самоличността му пред компетентните органи. Тогава нацията с изненада научава, че най-богатият човек в региона, притежаващ половината индустрия и четвърт от територията му, всъщност живее изключително скромно и природосъобразно под пейката в парка и от време навреме врънка минувачите за дребни стотинки. Данъчните се хващат за главите и питат какво става с дедесето, а милионерът ексцентрично им подава скъсаните си обувки и им обяснява, че на босия цървулите струват цяло състояние, така че могат да ги вземат, за да си покрият вземанията.

И все пак ексцентричният български милионер си има и своите слабости - той е пироман. Обича да се грее на пламъците на нещо горящо, колкото по-голямо, толкова по-добре, предполага се - ако си имаше арфа и ако можеше да свири на нея, щеше и това да прави, защото той невинаги е бил милионер и навремето е чел книжки за Нерон и неговите забавления.

И за разлика от други страни и народи, у нас хората обичат и насърчават тая милионерска страст - твърдят, че някои дори му подарявали туба с нафта, та да може да си направи кефа, и отгоре на всичко му мушкали десетачка в джоба - да се почерпи, докато гледа пламъците. И кибритче му дават, със запалка може да си изгори пръстите, не са удобни запалките за тая работа.

Дават му кибритчето и му казват: "Знаете ли, господин милионер, че на това дядо Богоров му е казвал "Драсни-пални клечица", много смешно, нали?" той отива, драсва, палва, хвърля клечицата и всички са доволни и щастливи.

Има и щастливи милионери, каквото и да ми разправяте!